Преди 30 години, на 21 ноември 1995 г., президентът на САЩ Бил Клинтън излезе в Розовата градина на Белия дом и обяви, че след 21 дни на изтощителни преговори във военновъздушната база „Райт-Петърсън“ край Дейтън е постигнато историческо мирно споразумение за Босна. Така приключи един от най-драматичните дипломатически процеси след края на Студената война и се сложи край на 43-месечния конфликт в Босна и Херцеговина.
Войната в Босна (1992–1995) избухва след разпада на Югославия, когато Босна и Херцеговина обявява независимост. Сръбските политически структури в страната, подкрепени от Белград, отхвърлят отделянето и настояват териториите със сръбско население да останат в обща държава със Сърбия. Хърватските политически сили също имат собствени териториални амбиции.
Така държавата се разкъсва между три противопоставящи се проекта – сърбски, хърватски и бошняшки – и конфликтът бързо прераства в пълномащабна война. Националистическата реторика, разпадането на институциите, наличието на паравоенни формирования и международното дипломатическо забавяне правят политически компромис почти невъзможен.
Войната превръща Босна и Херцеговина в най-кървавото бойно поле в Европа след Втората световна война. Тридесет години след подписването на Дейтън стадийният мир е запазен, но следите от войната в Босна и Херцеговина остават дълбоки. Страната продължава да живее в сложната конституционна рамка, която слага край на насилието, но замразява етническото разделение.
Паметта за войната е видима и в демографията. Милионите разселени през 90-те години трансформират етническата карта на страната и създават общности, които и до днес носят травмата от изгубените домове. Места като Сребреница, Мостар и Сараево остават символи – едновременно на разрушение и на бавните, но упорити усилия за помирение.
База „Хоуп“ и началото на трудния разговор
Преговорите започват на 1 ноември между държавните глави на трите воюващи страни – Алия Изетбегович, Франьо Туджман и Слободан Милошевич. Мястото е символично и сурово: хотел „Хоуп“ („Надежда“), разположен в строго охраняваната американска база. След кратко откриване пред медиите над процеса пада пълна секретност.
Стаите носят имената на бойни самолети, а делегатите се движат в пространство от 36 кв. км, затворено за света от бетонни заграждения и въоръжена охрана. Още в първия ден тримата лидери застават на една маса – нещо, което войната не е позволявала от години.
Първи пробиви и растяща умора
На 3 ноември е подписан първият документ – за завръщането на изселници. Малка стъпка, но ключов знак, че разговори са възможни.
Последват новини от терена, които допълнително успокояват обстановката: хърватските и мюсюлманските структури напредват в съвместното управление на Мостар, а в Източна Славония е сключено споразумение за мирна реинтеграция в Хърватия.
Същевременно американският президент публикува в „Нюзуик“ текст, в който САЩ обясняват защо за тях мирът в Босна е стратегически: да спре масовите убийства, да предотврати разширяването на войната и да закрепи единна Европа.
Застой, ултиматум и напрежение до краен предел
След средата на ноември преговорите започват да буксуват. Все по-често се говори за прекъсване и преминаване към нов кръг в Париж.
На 19 ноември САЩ спират разговорите и дават ултиматум: до 10 часа местно време страните трябва да изберат „между война и мир“.
Следват нощни консултации. Постигнат е напредък за прекратяването на огъня, разполагането на сили на НАТО и рамката на бъдещата държава, но два въпроса остават почти непреодолими: статутът на Сараево и Посавинският коридор.
Изетбегович отказва компромис за коридора, жизнен за връзката на босненските сърби със Сърбия.
21 ноември: от признаци за провал до исторически пробив
Сутринта на 21 ноември изглежда, че всичко се разпада. Босненски източници съобщават, че делегациите се готвят да отпътуват. Самолетите вече се подготвят на пистата.
Но домакините свикват „среща на последния шанс“.
Часове по-късно в Белия дом Клинтън обявява: „Народът на Босна най-сетне има шанса да премине от ужаса на войната към обещанията на мира“.
Какво предвижда Дейтънското споразумение
Документът установява Босна и Херцеговина като една държава с две части – Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска, с почти равни територии.
Включва ключови елементи:
- неделимост на Сараево
- нова конституция
- централно правителство
- свободно избрани парламент и президент
- връщане на бежанците
- забрана обвинени във военни престъпления да заемат публични длъжности
Международните институции реагират мигновено: НАТО се подготвя да разположи сили в рамките на 96 часа, а Съветът за сигурност стартира процедура за отмяна на санкциите срещу Югославия.
Смесени реакции след подписването
Някои лидери реагират остро. Момчило Краишник от босненските сърби заявява, че споразумението е „голяма грешка“ и че сръбската делегация го е подписала без тяхно съгласие.
В Посавина хърватски представители настояват Туджман да обясни защо стратегическият коридор остава под сръбски контрол.
Парижкият финал
На 14 декември 1995 г. в Париж Алия Изетбегович, Франьо Туджман и Слободан Милошевич подписват окончателния Договор за мир в Босна и Херцеговина, с което войната е формално прекратена.
