34 години след смъртта на един от най-великите гласове и фронтмени в рока, в любимия му Монтрьо, той е по-жив и по-близо до феновете си отколкото в годините с Queen.
Фреди Мъркюри отлетя в ранните часове на 24 ноември 1991 г., след като причинената от СПИН пневмония отне последния му дъх. Смъртта му отекна тектонично в света на рока, точно както гласът му, песните му, фигурата на сцената и бляскавите му партита правеха това в продължение на 20 години. Разбира се, музикалното му наследство е толкова гигантско, а образът му – толкова иконичен, че ще бъдат маяк за неизброими поколения и занапред.
Не е тайна колко щедър е бил Фреди с приятелите си. От самолетни билети за рождените си дни, смайващи подаръци, разточителни пиршества, до наследството му, той самият казва „Обичам да имам много пари, за да мога да ги харча”. След като си тръгна обаче името му продължава да е щедро там, където има нужда. Mercury Phoenix Trust е основан с една цел – да събира пари в помощ на хора, болни от СПИН и да спонсорира търсенето на лекарство против болестта.
Паралелно с него един болен, но от любов към музиката на Queen фен, започва да отбелязва рождения ден на Фреди Мъркюри в същия така обичан от самия певец Монтрьо в началото на този век. Норберт Мюлер държи кокетния сувенирен магазин Bazar Suisse в швейцарската курортна перла, където и до днес се продават и официални издания на Queen. За съжаление той умира през 2024 г., но синът му поема щафетата. Все пак, "The Show Must Go On".
Фреди обожава Монтрьо. Още в края на 70-те години е пленен от спокойствието на града, от красивата му стара архитектура, от спиращата дъха гледка на планините от брега на Женевското езеро и си купува апартамент в града. През годините често отсяда там в студиото, в което Queen записват албумите си от “Jazz” насетне, е разположено в казиното на града (същото казино, чийто пожар вдъхновява Deep Purple за “Smoke on the Water”). В това студио през 1980 г. случайно се озовават и Queen, и Дейвид Боуи и създават “Under Pressure”, докато младото момче за всичко, което работи там по онова време, Джон Бонджови (както още се казва тогава) наблюдава зад стъклото раждането на легенда. В същото студио е записан величественият “Innuendo”, тук Фреди пее последните си вокали, които 4 години след смъртта му излизат в албума “Made In Heaven”. Фреди обича Монтрьо.
И Монтрьо обича Фреди. Там през 1995 г. е издигната статуята на великия музикант. Студиото в казиното от десетилетия вече е действащ музей на Queen, в което са подредени инструменти, вещи на музикантите, снимки, дрехи, плочи. На немалко места из града може да те изненада снимка на Фреди, песен на Queen в заведение, дори аптека в центъра е брандирала работното си време и изтривалките с емблематичния силует на Фреди. Има и хотел „Фреди Мъркюри”. И вече над 20 години Монтрьо събира стотици негови фенове, за да отбележат заедно рождения ден и музиката на един от хората, оставили най-ярка следа в музиката.
Празненствата винаги са в уикенда, най-близо до рождения ден на Фреди Мъркюри (5 септември) и продължават 3-4 дни. И под празненства имаме предвид разточителна програма, достойна за обичащия парти-живота Фреди. Закритият пазар зад статуята му се превръща в голямата сцена, на която свирят различни трибют банди. И то какви трибюти – сценично поведение, облекла, инструменти – музиканти, които се опитват да предадат магията от музиката на Queen така, както ги е хванала тях. Страхотно е, защото така фенове чуват на живо песни, които групата никога не е свирила пред публика – Queen престават с концертите през 1986 г., а имат цели два албума (и трети след смъртта на Фреди) след това.
В съседство до закритата сцена е малък площад, на чиято сцена излизат по-скромни формации – включително акустични проекти, соло артисти. На нея организаторите на “Freddie Days”, както се казват празненствата в чест на Фреди, представят пред феновете програмата, артистите, специални гости се качват да разкажат своите истории. Тази година сред тях беше Питър Фрийстоун – личен асистент и приятел на Фреди от 1979 г. до смъртта на певеца.
Всички споделят моменти с Фреди, неща, които масовата публика няма как да знае. Организират се разходки с лодка по езерото. До площада отваря тематичният “Zanzi-Bar”, в който се сервират коктейли, посветени на Queen (“Somebody to Rhum” и “Radio Ga-Gin” са силни каламбури), както и бира, посветена на празненствата – всяка година различна варка. Разбира се, павилиони и камиончета с храна и напитки са пръснати навсякъде около зоната на купона. А той продължава от 12 на обяд до малко след 22:00 ч. Истината обаче е, че просто не спира. Навсякъде, където влезеш по време на “Freddie Days” – магазини, ресторанти, барове, клубове, всичко е Фреди. И това е страхотно.
За 4 дни, прекарани там, изпитахме удоволствието да сме заобиколени от любовта на стотици непознати към Queen, към Фреди, към музиката, а тя да ни обгръща отвсякъде. Да ядем бургери и да гледаме страхотния залез над езерото с по чаша Guinness в ръка в разкошен ирландски бар, докато на съседните маси фенове на Queen от цял свят вдигаха наздравици, докато от колоните на заведението се носят песните на групата. Да отдъхнем следобедно пред отворения прозорец на апартамента с хипнотизираща гледка към езерото и отдолу да се носи “I’m Going Slightly Mad” или да слушаме от терасата как момиче свири на акустична китара и пее красивата “Is This the World We Created”. Да живееш 4 дни сред музиката и любовта, която е Queen, е и трогателно, и вдъхновяващо.
А градът крие не една и три красоти. Разходката по крайбрежната алея на т.нар. Швейцарска Ривиера е истинско удоволствие и дори да прекараш по-голямата част от деня покрай езерото, няма как да ти втръсне – красотата не омръзва. На брега на езерото е и замъкът Шийон, построен през XI-XII век, който е и отворен музей. В него като гост Лорд Байрон е открил вдъхновение за „Затворникът от Шийон“. На колона в някогашната му тъмница стои и името на големия британски поет, издялано според легендата от него самия – автограф върху камък. Попадаме и на изложба на ретро автомобили на една от алеите. В уютните ресторанти на града може да се опитат традиционни швейцарски ястия като фондю или рьощи и чудесни вина от региона. А пък за вечерите в апартамента човек може да се поглези с изобилия от сирена, шоколад и бутилка вино от някой от магазините.
Стигането до Монтрьо може да стане с полет до Женева и оттам с влак покрай езерото. Ние решихме да попием 2 дни повече Швейцария и отседнахме за два дни при наши приятели, които живеят в Руперсвил – китно селце на 30-ина километра от Цюрих. Разходки до някой от околните замъци, природа, местни бири и вина, страхотно подредена инфраструктура – Швейцария може много да те поглези. А пътешествието с влак трае малко под два часа, с 2 прекачвания (чакаш не повече от 5-6 минути за всяко) и ти сервира гледки от страната, които остават в съзнанието като изложба дълго, след като си се гмурнал обратно в ежедневието си тук.
Тази година партито е една идея по-специално, защото отбелязва 50-годишнината от излизането на “A Night at the Opera” и на песента “Bohemian Rhapsody”. Затова и в деня на самото парти, събота в казиното, има дрескод бяло. Бяло, но шармантно. Защото това е парти в чест на Фреди и в духа на Фреди. Което означава, че стотици негови фенове захвърлят всякакви задръжки и предразсъдъци и градът се пълни с двойници и имитатори, мимове, актьори, жонгльори, шармантни дами и господа, драг кралици и хора, сякаш изплували специално за купона от някой от популярните гей клубове на 80-те. И всички празнуват, снимат се един с друг – познати и непознати, позират пред статуята на Фреди, играят на томболи, на които печелят значки с цитати, с образа на котката Дилайла, напитки и дори билети за експозицията на Фреди в Будапеща, която се открива напролет догодина (ние спечелихме и двамата от тях), пеят песни, пият шампанско, вино и бира, ядат торта, сервирана от сцената и празнуват нещо, което силно напомня тридневен новогодишен купон.
За официалното парти, организирано от “Mercury Phoenix Trust” в голямата зала на казиното, се купува билет от сайта месеци предварително (останалата програма на “Freddie Days” е безплатна). За празнично шествие преди празненството се събираме пред паметника на Фреди. Едновременно бяла и шарена тълпа – от свободни летни костюми в бяло, през разгърдени бели ризи и потници, до хора, наметнати в бели драперии, обвити в бели мрежи – гримирани, татуирани, с перуки или естествени – всички около хиляда човека дружно тръгват към казиното, водени от маршов оркестър, който свири песни на Queen. Настроението е безбрежно като красотата на Монтрьо, хората вървят по крайбрежната алея и пеят в хор “Don’t Stop Me Now”, “We Will Rock You”, “Radio Ga-Ga”, пляскат с ръце – и младежи под 20 години, и дами и господа, прехвърлили 70-те, и всичко между тях.
Сборен пункт Casino Barrière Montreux. Въвеждат ни в голямата зала на казиното, където сме посрещнати с шампанско (което се лее докато не свърши и последната бутилка, дарена от избата, която партнира на събитието), из помещението хвърчат конфети, гирлянди и балони, а на голям щанд е подреден официален мърч – от тениски, дискове, плочи и DVD-та, през списания и книги, реплики на някои сценични дрехи на Queen, има и дървени табелки с гравирано логото на групата, подписани лично от Брайън Мей или Роджър Тейлър (или и от двамата) – всичко се продава, а организаторите казват, че 93% от средствата от всеки артикул и билет за партито отиват за Mercury Phoenix Trust. Затова и не се стискаме. Плащам си и за снимка зад барабаните, на които Роджър свири по време на Live Aid през 1985 г. Има и томбола – можеш да спечелиш отново ценни и официални предмети, свързани с Queen, които отдавна ги няма в продажба.
Следва официална програма – на нея организаторите представят победителя в търг, наддал най-много за оригинално копие на плоча с “A Night at the Opera”, разписана от всички членове на групата. Да, всички. Възрастен господин, наближаващ 80-те, който казва, че е имал щастието да присъства на концерти от турнето към албума преди 50 години. А след това на сцената излиза трибют група и над два часа свири любими песни на Queen, като освен певеца ѝ, пеят и басистът, и клавиристката. И след това е време за диско парти. Светлините играят, подът се тресе, усмихната баба със светеща рокля танцува с младеж с впит бял панталон и моряшка шапка. Пред сцената девойки скачат с писъци и разливат шампанско от чашите си. Купонът продължава до късно след полунощ. Фреди е жив и е по-близо до феновете си отвсякога.
Догодина празненствата обещават да бъдат още по-пищни – светът ще празнува 80-годишнината от раждането на Фреди Мъркюри и 30 години от монтирането на статуята му на брега на Женевското езеро. Билетите ще бъдат пуснати през януари тук и ще свършат за дни.
А защо разказваме всичко това днес ли? Защото как по-добре да отбележим смъртта на Фреди, ако не като празнуваме живота му?
Текст и снимки: Ивайло Александров
