Учени са открили гигантски структури дълбоко под земната повърхност – те са толкова големи, че Еверест изглежда мъничък в сравнение с тях, пише Daily Galaxy.
Ново проучване, публикувано в списание Nature, разкрива съществуването на две колосални подземни структури, простиращи се от границата между ядрото и мантията дълбоко в планетата. Те се издигат на 1000 км – почти 100 пъти по-високо от връх Еверест – и са разположени под Африка и централната част на Тихия океан.
Отбелязва се, че това не са планини в класическия смисъл, тъй като не се състоят от обикновена скала, но по отношение на мащаба те са най-големите известни структури във вътрешността на Земята.
В статията се посочва, че това откритие не само напълно предефинира вътрешната топография на планетата, но и предоставя нов инструмент за изучаване на нейната еволюция. Смята се, че тези плътни региони са на милиарди години, запазвайки химическите „подписи“ на ранната Земя и влияейки върху образуването на вулкани, тектоничните процеси и конвекцията на мантията.
Учени от университета в Утрехт стигнаха до тези заключения, използвайки нов метод за сеизмичен анализ. Те наблюдаваха вибрациите, които преминават през Земята след силни земетресения, за да разберат как сеизмичната енергия отслабва, докато се разпространява навътре. Това им позволи да създадат за първи път триизмерна карта на това как енергията се държи в мантията.
По този начин изследователите открили области с ниска скорост на срязващите вълни и ниско затихване под Африка и Тихия океан. Комбинацията от тези характеристики, според тях, показва наличието на обширни аномални области, известни като провинции с ниска скорост на срязващите вълни (LLSVP).
„Това не са планини в класическия смисъл. Те са термохимични структури, издигащи се от границата между ядрото и мантията и влияещи върху мантийните потоци“, обясниха авторите на изследването.
Всеки от тях, казват те, се простира на ширина до 5000 км, а „височината“ им е толкова колосална, че ако бъдат пренесени на земната повърхност, биха променили напълно определението на думата „висок“. Моделът QS4L3 стана първият, който описва свойствата на затихване на вътрешността на Земята в глобален мащаб.
Един от най-интригуващите аспекти на LLSVPs е техният произход. Водещата теория, подкрепена от нови данни, е, че те са останки от древни тектонични плочи, потънали в мантията чрез субдукция преди милиарди години и натрупани в основата им, като образуват един вид „гробище на плочи“.
Поради химичния си състав и плътност, тези региони са почти изцяло отделени от останалата част на мантията, което ги прави едни от най-стабилните и издръжливи структури на планетата.
„Това изглежда са химически различни домейни, които са съществували от най-ранните етапи от историята на Земята“, казват учените.
Това, казват те, се индикира от комбинацията от ниско затихване и ниска скорост на срязващата вълна, което показва висока плътност, висока температура и уникален състав.
Разположението на тези структури директно над ядрото ги прави потенциален източник на мантийни шлейфове – горещи потоци от материал, които създават вулканични горещи точки като Хавай, Реюнион и Исландия. Тяхната форма и мащаб могат също да повлияят на глобалните мантийни потоци, които са отговорни за движението на плочите и разпадането на континентите.
Новият сеизмичен модел не само визуализира тези зони – за първи път той ни позволява да отделим влиянието на температурата от влиянието на състава в глобален мащаб. Това е от първостепенно значение за разбирането на силите, които оформят земната повърхност.
Учените смятат, че LLSVP могат да действат като „мантийни котви“, оставайки на мястото си в продължение на стотици милиони години и насочвайки конвекционни течения. Тази стабилност ги прави важни играчи в циклите на формиране и разпадане на суперконтинентите, добавяйки ново измерение към теорията за тектониката на плочите.
