През териториалните води на Ирландия преминават 1/4 от трансатлантическите данни всеки ден, а тя няма никакви възможности за защита на подводните кабели. Страната е член на ЕС, но не и на НАТО, което я превръща в основна цел за враждебни държави и блокове.
Когато руски кораби започват да се навъртат покрай бреговете на Ирландия преди десетилетие – в регион, в който морското дъно е опасано с трансатлантически кабели – все повече ирландски офицери предупреждават, че студената война „започва отново“.
Оттогава насам множество случаи с подозрителни кораби подхранват опасенията, че Русия картографира местоположението на подводната инфраструктура, жизненоважна за глобалните комуникации и финансовите транзакции на западните държави.
Но ирландският флот може само да наблюдава, въпреки че заплахата за някои кабели, които според различни оценки пренасят повече от 1/4 от трансатлантическите данни всеки ден, расте с всеки изминал ден, пише в свой анализ Financial Times.
Ирландия е държава, известна със своя военен неутралитет, което обаче я превръща в страничен наблюдател в собствената ѝ морска сигурност. Още по-лошо е, че тя е изложена на риск да се превърне в международен проблем. Експертите са категорични пред изданието, че Ирландия не е способна да защитава жизненоважната инфраструктура във водите си, въпреки че забогатява от тях. Миналата седмица например руският шпионски кораб „Янтар“ беше локализиран край бреговете на Шотландия, след като насочи лазери към самолети на Кралските военновъздушни сили. Според британското разузнаване неговата крайна цел са били именно ирландските води.
Още повече, че „Янтар“ се управлява от секретната руска дирекция за дълбоководни изследвания и е проектиран за картографиране и наблюдение на подводни кабели, а Ирландия се намира в средата на сложна мрежа от такива.
В същото време страната няма официален военен флот до 1946 г., първите ѝ модерни кораби излизат на вода през 1969 г., а към днешна дата има едва четири съда на активна служба. Поради липса на разузнавателна инфраструктура тя е откъсната и от тези, които биха искали да помогнат – дори приятелските държави от НАТО не могат да съобщят за потенциална опасност (например приближаващ руски кораб), защото Ирландия няма разработени системи за получаване на класифицирана информация, твърдят източници от средите на европейските морски сили пред FT.
Догодина тези уязвимости се очаква да станат още по-видими. Ирландия току-що си избра нов президент, открито противопоставящ се на увеличаването на разходите за отбрана. В същото време страната ще оглави ротационното шестмесечно председателство на ЕС от юли и ще бъде домакин на среща на върха на Европейска политическа общност.
Кахал Бери, бивш заместник-командир на специалните операции на ирландската армия и бивш депутат, предупреждава пред FT, че Ирландия има големи технологични компании, голям фармацевтичен сектор и отговаря за преноса на огромни масиви от данни, което я прави важна цел за враждебни държави. В същото време страната е член на ЕС, но не и на НАТО, което я прави още по-уязвима.
„Ако някой иска да притисне Европейския съюз, да нанесе удар по него без страх от ответни действия от НАТО, тогава Ирландия е идеалната точка“, акцентира той.
Разположението на Ирландия на западния край на Европа отдавна я прави ключова за глобалните комуникации. Първият трансатлантически телеграфен кабел свързва ирландския остров Валентия с канадския Нюфаундленд през 1858 г. Днес около три четвърти от всички подводни кабели в северното полукълбо преминават през огромната морска територия на страната, която е над 10 пъти по-голяма от сушата ѝ.
Всяка повреда по тях може да наруши финансовите пазари в цяла Европа и САЩ и да причини масово интернет прекъсване, засягащо домове, болници, банки и бизнеси. Ирландия също така разчита на подводни тръбопроводи за по-голямата част от енергията си, което означава, че удар по тази инфраструктура може да прекъсне електрозахранването на голяма част от страната.
Кайвин МакУнфрайд, бивш командир от ирландския флот, коментира пред FT, че способността на страната да защитава кабелите е „по същество нулева“.
„Ние нямаме възможности за подводна инспекция, освен тези в нашия водолазен отдел на флота. Такава би могла да бъде направена предимно с човешки ресурс и следователно ограничена от гледна точка на това колко дълбоко може да достигне“, казва той.
На този фон, присъединяването към НАТО не стои на дневен ред за ирландското общество, въпреки че е било такова в миналото. Много експерти предупреждават, че тази позиция игнорира географската реалност. Плиткият океан на ирландския континентален шелф предлага богата на риба зона, но също така означава, че кабелите на морското дъно са леснодостъпни без специализирано оборудване.
Това превръща Ирландия в слаба точка на европейската и трансатлантическата отбрана. И по всичко личи, че тя трудно ще бъде заздравена, а неспокойните дни за Европа и света тепърва предстоят.
