Юношеството не свършва в тийнейджърските години, а продължава до ранните 30 – показва ново мащабно изследване. Учени от Кеймбридж откриват четири ключови възрасти, в които мозъкът рязко променя начина си на работа: 9, 32, 66 и 83 години. Данните проследяват как през живота се сменят периоди на пикова ефективност, застой и ранни признаци на стареене.
Изследването е проведено върху около 4 000 души на възраст до 90 години. Всеки участник е преминал през мозъчен скенер. Така учените са проследили връзките между невроните и начина, по който мозъчните мрежи се реорганизират през годините. Резултатите показват, че промяната не е плавна. Мозъкът преминава през пет ясно разграничими фази, пише BBC.
Пет фази на мозъчното развитие
Детство (0–9 г.)
Мозъкът расте бързо. В същото време започва да премахва излишните връзки, създадени в най-ранните месеци от живота. Този период е по-малко ефективен. Мозъкът изследва околната среда без конкретна посока.
Юношество (9–32 г.)
Промяната започва рязко на 9 години. Мозъчните връзки стават по-ефективни. Това е единственият жизнен период, когато невронната мрежа подобрява ефективността си. Тук рискът от психични разстройства е най-голям. Фазата продължава много по-дълго от традиционните представи – до 32 години.
Зряла възраст (32–66 г.)
Настъпва стабилност. Промените са по-бавни. Ефективността постепенно намалява. Учените отбелязват, че това съответства на платото в интелекта и личността, което много хора усещат през тези години.
Ранно стареене (66–83 г.)
Появяват се нови модели на свързване. Мозъкът работи все по-често в отделни модули. Те стават по-силно свързани вътре в себе си, но по-слабо с други зони. Това е възрастта, в която се появяват първите по-осезаеми промени, свързани с риск от деменция или високо кръвно налягане.
Късно стареене (83+ г.)
Тази фаза повтаря тенденциите от ранното стареене, но много по-изразено. Данните са по-малко, защото е трудно да се намерят здрави участници на такава възраст. Въпреки това моделите се открояват ясно.
Какво означава всичко това?
Д-р Алекса Моусли от екипа, работил по изследването, подчертава, че мозъкът се „прекроява“ през целия живот. Фазите съвпадат с важни житейски моменти – пубертет, стабилизиране на характера, промени в здравето, социални промени около 30-те, както и първите признаци на стареене.
Според учените резултатите могат да обяснят защо различни психични и неврологични разстройства се появяват в различни възрасти. Могат също да помогнат за ранно откриване на рискове и за бъдещи терапии.
Професори от университетите в Кеймбридж и Единбург определят изследването като много ценно. Те подчертават, че то се вписва добре в сегашното разбиране за мозъчното развитие. Въпреки това предупреждават, че хората преживяват фазите по различно време и не бива да се приемат като твърди възрастови граници.
