През лятото на 1849 г. Австрия извършва първата атака с дронове в историята. Виена изпраща около 200 балона с прикрепени към тях експлозиви срещу обявилата независимост Венеция. Много от тях не успяват да изсипят смъртоносния си товар, други са отклонени от курса си от въздушните течения. Въпреки това италианската република се предава.
Повече от 175 години по-късно дроновете променят войната, като последният пример за това е конфликта между Русия и Украйна. В последните месеци Полша, Дания, Нидерландия и Белгия съобщиха за нарушения на въздушното си пространство, а Русия е основният заподозрян, въпреки че Кремъл отрича участие.
ЕС и НАТО сега лансират идеята за „стена от дронове“, но точното значение на този термин остава мъгляво. В крайна сметка, не става дума за солидна стена, ако някой си мисли така, а за мрежа от технологии – радари, акустични и инфрачервени сензори, радио заглушители и лазерни оръжия, които трябва да укрепят европейското небе.
Дроновете могат да варират от устройства с размер на насекомо, бръмчащи над главата ви, до военни разузнавателни апарати с размер на реактивен самолет, летящи на няколко километра височина. Те могат да бъдат управлявани дистанционно от хора или да се движат автономно. Могат да пускат бомби, да се блъскат в цели, носейки заряд, или да събират разузнавателна информация. Самото им присъствие може да затвори летища и критични обекти, нанасяйки икономически вреди и подкопавайки общественото доверие.
„Стената срещу дронове“, на свой ред, представлява отбранителна система, съставена от множество технологии и инструменти, които засичат, проследяват и свалят безпилотните апарати. Радарът може да засича дронове на средна до голяма височина в ясно време, но се затруднява на височини под около 50 метра, обяснява Уейси Гуо, изследовател на дрон технологии, който оглавява Centre for Assured and Connected Autonomy към британския Cranfield University и работи с компании като Saab.
Камерите с висока резолюция и акустичните сензори могат да „виждат“ и „чуват“ дронове в радиус от 5 км. Обикновено летищата разполагат с подобно оборудване, но инсталирането му по огромния източен фланг на Европа би било скъпо. Освен това подобна мрежа би могла да бъде пробита, дори да е изградена по най-високите стандарти.
Рояците дронове, навлизащи в дадена страна, могат да бъдат управлявани чрез Starlink или 5G мрежа от един-единствен оператор, намиращ се в чужбина, който подава в реално време команди. В добавка – с помощта на изкуствен интелект стратегията на рояците може да се променя според конкретните условия. Не на последно място, „стената от дронове“, фокусирана върху външни заплахи, рискува да пропусне прикрити операции отвътре.
Но Европа държи един важен коз – опитът на Украйна в защитата от руските атаки. Затова и „дрон алиансът“ между Брюксел и Киев, в който ще бъдат вложени 6 милиарди евро, е от изключително значение.
Според Гуо точната оценка на заплахите също е от важна. Рояците от дронове най-често се изстрелват от авиобази, така че тя трябва да включва приоритизиране на определени ъгли на приближаване и въздушни коридори към стратегически важни места. Полетните траектории също могат да издават полезна информация.
„Ако видите дрон, който кръжи, за да пести гориво, вероятно е там, за да ви разсее“, казва Гуо. „Но ако се позиционира на заден план, чакайки точния момент за атака, това носи сериозна опасност“.
Други експерти предупреждават, че класифицирането на дроновете също е жизненоважно: по-тежките апарати винаги могат да носят оръжия.
След засичането си безпилотните апарати трябва да бъдат проследявани, което също е трудна задача, ако са покрити със стелт боя, поглъщаща радарните сигнали, или двигателят им е изключен. Рояците също така могат да се разпръскат и събират според изискванията на ситуацията.
След това идват контрамерките: смущаване на радио сигналите, за да се изключи вражеския дрон (макар че това няма как да действа срещу модели, управлявани чрез оптични влакна); улавяне с мрежи; сваляне чрез таран с по-тежки апарати или чрез наземни установки. Този месец, например, британското министерство на отбраната обяви, че разрушителите на Кралския флот ще бъдат оборудвани с DragonFire, антидронова лазерна система. Нидерландската и швейцарската полиция дори опитаха да използват орли, за да свалят дронове, но в крайна сметка прекратиха програмата заради липсата на ефективност.
Друга голяма пречка пред изграждането на ефективна „стена срещу дронове“ ще бъде оперативната съвместимост, която изисква трансгранична координация. Това означава споделяне на технически стандарти, наличие на стандартизирани и сигурни комуникации между съюзници, платформи и системи, както и провеждане на съвместни учения. В повечето случаи тя е въпрос на политика и дипломация, а не на технологии.
В действителност съвместната работа между съюзниците, необходима за изграждането на „стената от дронове“, може да се окаже толкова сериозен възпиращ фактор, колкото и самата „стена“.
