В малката република Сан Марино, сгушена в Италия и известна със средновековните си кули и банковите си тайни, се разгоря корпоративна драма, която вече заплашва да се превърне в един от най-големите финансови скандали в Европа през това десетилетие, пише EUalive.net.
Историята излезе наяве благодарение на Асен Христов – 62-годишен български изпълнителен директор, който стои начело на най-голямата публично листвана холдингова компания в България. Тя има пазарна капитализация над 400 милиона евро, 6000 служители, печалба от 167 милиона евро за 2024 г. и активи за 1,56 милиарда евро. В компанията участват над 11 хиляди индивидуални и институционални акционери от целия свят – почти една трета от населението на самия Сан Марино.
През последните единадесет месеца Христов се опитва да придобие 51 процента от Banca di San Marino (BSM), 102-годишната водеща финансова институция в микродържавата. Сделката се развива през местно регистрирано дружество и започва като стандартна процедура по придобиване, която изведнъж се превръща в кошмар: замразени средства, криминални разследвания и това, което Христов определя като „институционализирана кражба“.
От ръкостискане до подписан договор (декември 2024 г. – май 2025 г.)
Възможността се появява през ноември 2024 г., когато Ente Cassa di Faetano (ECF) – свързана с църквата фондация и основен акционер в BSM – обявява за продажба квалифициран дял. Групата на Христов, активна в 12 държави в секторите застраховане, енергетика и управление на активи, вижда в Сан Марино подходяща платформа за създаване на нов регионален финансов център.
След подписване на споразумение за конфиденциалност и виртуална презентация от Централната банка на Сан Марино (BCSM) на 23 декември 2024 г., екипът по сливания и придобивания на Христов подава обвързваща оферта на 28 януари 2025 г. – 36,75 милиона евро. От тях 14,25 милиона са в брой, 2,5 милиона представляват дарение към ECF, а 20 милиона следва да бъдат включени в увеличение на капитала на самата банка.
На 7 февруари 2025 г. Христов лично защитава предложението си пред единствения конкурент – малка компания, регистрирана в Лондон, с активи от едва 5,67 милиона паунда. Бордът на ECF гласува единодушно в полза на българския инвеститор.
През следващите месеци процесът тече по всички правила: правни и данъчни проверки, уверения от регулатора, че сделката се разглежда положително, и на 15 май 2025 г. договорът е подписан чрез специално създаденото дружество San Marino Group S.p.A., в което участват Христов, българска негова компания и проф. д-р Рихард А. Вернер – световно признат германски икономист и банкер.
По съвет на партньорите от ECF и BSM Христов се съгласява на две изключителни отстъпки:
– незабавен депозит от 1,425 милиона евро
– превеждане на 13,575 милиона евро директно в разплащателна сметка в BSM при лихва едва 1 процент.
Общо средства, вече обездвижени в Сан Марино към май 2025 г.: 15 милиона евро.
Повратният момент: неочаквано криминално разследване (октомври 2025 г.)
На 16 октомври 2025 г. настъпва рязък обрат. Христов научава, че предния ден – 15 октомври – съдът в Сан Марино е открил наказателно производство срещу San Marino Group S.p.A. за „частна корупция“. Обвинението е свързано с обичайни консултантски договори, стандартни при трансгранични банкови сделки.
Скоро част от средствата са замразени, а на 24 октомври BSM официално отказва придобиването, без да изчака край на разследването.
Когато Христов активира клаузата за връщане на средствата, започва истинският шок: достъпът до сметката е блокиран, парите липсват, отговори не се получават. Банката първо протака, после изисква незаконно допълнителни документи, поиска тайна заповед за спиране и накрая, на 10 ноември, издава нов съдебен акт с обвинения в пране на пари, базирани предимно на медийни публикации.
Жалба от 18 ноември е отхвърлена за 48 часа, а мотивите повтарят вече опровергани твърдения.
Паралелно ECF отказва да върне депозита от 1,425 милиона евро въпреки изричната клауза в договора.
„Сан Марино ни продаде банката, взе парите ни и след това измисли наказателно дело, за да запази и банката, и парите“, заявява Христов в тричасово интервю за EUalive.net на 21 ноември. „Това изглежда като държавно санкциониран грабеж, прикрит като банков надзор.“
Христов е инструктирал адвокатите си да заведат дела в редица юрисдикции – Сан Марино, Италия, България, Европейски съд по правата на човека, международни арбитражни институции.
Едно е ясно: сделка, започнала с ръкостискане и единодушно гласуване, завършва с липсващи 15 милиона евро, наказателно дело и задаващи се въпроси около върховенството на закона в микродържавата.
„Дойдох като инвеститор. Може да си тръгна като човек, който доказва, че някои места в Европа все още бъркат банковия надзор с грабеж посред бял ден“, казва Христов, гледайки към силуета на София.
Сега съдилищата в Сан Марино, Италия и Страсбург ще решат кой е прав.
Междувременно предстои Съветът на ЕС да ратифицира Споразумението за асоцииране с малката република, което ще ѝ даде достъп до единния европейски пазар, включително банкови услуги, при условие че приеме съответните правила на ЕС.
EUalive е потърсил за коментар Banca di San Marino, Централната банка на Сан Марино, Ente Cassa di Faetano и Агенцията за финансово разузнаване.
Централната банка отказва коментар по конкретния случай и предупреждава, че публикации с „неоснователни твърдения“ могат да доведат до съдебни действия. BSM също отхвърля обвиненията и подчертава, че разследването е активно и се води от съдебните власти.
