Алексис Ципрас се връща в гръцкия политически дебат чрез мемоарите си „Итака“ – книга от над 700 страници, която предизвика разнопосочни реакции и отвори стари спорове в левицата, пише Катимерини.
Ципрас е бивш премиер на Гърция (2015–2019) и дългогодишен лидер на СИРИЗА. Той оглави страната в най-напрегнатия период на дълговата криза и проведе референдума от 2015 г.
През 2015 г. Гърция преживя най-напрегнатата фаза на дълговата си криза. Новото правителство на Алексис Ципрас влезе в сблъсък с европейските кредитори, настоявайки за облекчаване на мерките за икономии и предоговаряне на дълга. Това доведе до продължителни и напрегнати преговори с Еврогрупата, които поставиха страната в състояние на висока политическа и финансова несигурност.
Вътре в кабинета избухнаха сериозни разногласия. Финансовият министър Янис Варуфакис настояваше за по-твърда линия срещу ЕС, включително за въвеждане на паралелна валута, едностранни действия срещу ЕЦБ и дори за обсъждане на сценарии за връщане към драхмата. Тези идеи срещнаха силен отпор в част от правителството и доведоха до остри конфликти в ръководството на СИРИЗА.
Референдумът от 5 юли 2015 г. допълнително поляризира обществото. Гърците отхвърлиха с 61% предложените от кредиторите условия, но само дни по-късно правителството на Ципрас подписа още по-строго споразумение. Това предизвика масови въпроси за смисъла на самия референдум и обвинения в отстъпление от предизборните обещания.
Паралелно с това в обществото се водеше спор дали Русия може да предложи алтернативна финансова подкрепа. Ципрас пише в мемоарите си, че Москва не е била готова да помогне и че Владимир Путин е оценявал Гърция като икономически безперспективна, което окончателно е отхвърлило идеята за руска намеса.
В крайна сметка Ципрас прие споразумението с кредиторите, за да запази членството в еврозоната, но това доведе до тежко политическо разделение. Страната беше изправена пред нови избори, а ключови решения от онзи период продължават да бъдат предмет на остри спорове и до днес.
Алексис Ципрас напусна лидерския пост в СИРИЗА през лятото на 2023 г., след като партията преживя най-тежките си изборни загуби. Оттеглянето му съвпадна с разпадане на вътрешното единство в партията, появата на нови леви формации и дълбоки кризи на доверието сред избирателите.
СИРИЗА, която през 2015 г. управляваше страната, днес е в най-слабото си състояние от десетилетие. Лидерската смяна – изненадващият избор на бизнесмена Стефанос Каселакис – доведе до нови разделения. Част от старите кадри напуснаха и създадоха паралелни леви проекти.
В тази среда „Итака“ се появява като книга, която не само описва миналото, но и очевидно цели да оформи бъдещия разказ за периода 2015–2019 г., когато Гърция беше на ръба на излизане от еврозоната.
Мемоарите се приемат като опит за влияние върху това как историята ще запомни ключовите фигури. Затова книгата предизвиква реакции не само от политически опоненти, но и от бивши министри на Ципрас, които не са съгласни с неговата версия на събитията.
Изданието предизвика силни реакции в лявото пространство. В книгата Ципрас защитава свои решения от времето на дълговата криза, но същевременно отправя критики към бивши министри и партийни кадри, включително Янис Варуфакис, Зои Константопулу и представители на вътрешната фракция „Чадър“. Именно тези пасажи провокираха напрежение и обвинения в пренаписване на историята.
Съществен акцент в мемоарите са вътрешните разногласия в правителството му през 2015 г., когато част от ръководството е обсъждало алтернативни сценарии – от въвеждане на паралелна валута до контрол върху гръцката централна банка. Ципрас твърди, че категорично е отхвърлил подобни идеи и подчертава, че излизане от еврозоната никога не е било част от неговата стратегия.
Книгата съдържа и подробни описания на международните контакти по време на кризата. Особено внимание привлича разказът за двата му разговора с руското ръководство. При първата визита в Москва, по думите му, част от делегацията се държала неадекватно, обръщайки се към Дмитрий Медведев като към „другар“. При следващата среща в Санкт Петербург Владимир Путин категорично отхвърля предложението за символична финансова подкрепа, като според Ципрас нарича гръцката икономика „фалирала“ и сравнява евентуалната помощ с „хвърляне на пари в кош за боклук“. Тези пасажи в книгата представляват едно от най-критичните свидетелства на бивш премиер на страна от ЕС за отношението на Кремъл към Атина през онзи период.
В мемоарите е описано и телефонно обаждане от тогавашния президент на САЩ Барак Обама след референдума през 2015 г., в което той предупреждава за опасност преговорите с европейските партньори да бъдат провалени от държави, настояващи за по-твърда линия към Гърция.
Ципрас отделя внимание и на провалените кипърски преговори в Кранс-Монтана през 2017 г., което според собствените му признания е бил период на силно физическо и политическо напрежение.
Публичният ефект от мемоарите вече се коментира като потенциален първи ход към ново политическо позициониране. Анализатори смятат, че реакциите към „Итака“, както и данните от социологическите проучвания през следващите месеци, могат да определят дали Ципрас ще се опита да създаде нов политически проект.
Продажбите на книгата са силни още от първия ден. Според големи и малки книжарници в Атина, интересът идва основно от читатели над 35 години, докато реакциите варират – от искрено любопитство до скептицизъм относно мотивите за публикуването.
