Триптофан – една от 20-те аминокиселини, които изграждат белтъците в живите организми – е открит в проба от астероида Бену. Пробата е донесена на Земята от мисията OSIRIS-REx на НАСА. Това е първото потвърдено откриване на триптофан в материал от космическо тяло, тъй като досега той не е намиран нито в метеорити, нито в други астероидни проби.
Пробата, съдържаща 121,6 грама материал от Бену, бе събрана през 2020 г. и върната на Земята през 2023 г. Бену е ценен за изследванията, защото съхранява химичен състав от ранната Слънчева система, преди формирането на Земята, пише CNN.
Досегашните анализи вече бяха открили в пробите от Бену 14 от 20-те „протеинови“ аминокиселини и петте нуклеобази, които изграждат ДНК и РНК. Откриването на триптофан увеличава броя на тези биологично значими аминокиселини до 15.
„Триптофанът е по-сложна аминокиселина и никога не е бил установяван в космически материали“, каза Хосе Апонтe от Лабораторията по астробиология в центъра „Годард“ на НАСА, съавтор на изследването. Според него фактът, че толкова комплексни молекули се образуват естествено в космоса, означава, че част от градивните елементи на живота са възникнали още преди да има Земя и вероятно са били доставени на нашата планета от астероиди.
Бену е около 500 метра широк и отразява химията отпреди 4,5 млрд. години. Той съдържа и амоняк, минерали и други органични съединения, необходими за предбиологични процеси – но не и доказателства за живот.
Учените подчертават, че пробите от Бену са „първични“ – те не са били променени от навлизане през земната атмосфера, което ги прави значително по-надеждни от метеоритите.
Какво означава откритието?
Откриването на триптофан в пробите от астероида Бену е важно, защото показва, че дори сложни аминокиселини могат да се образуват естествено в космоса. Триптофанът е една от най-сложните аминокиселини и досега не е бил откриван нито в метеорити, нито в други космически материали. Това означава, че химичните процеси в ранната Слънчева система са били много по-сложни, отколкото се смяташе.
Откритието подкрепя и теорията, че част от градивните елементи на живота може да са били доставени на Земята чрез астероиди. Ако сложни аминокиселини се образуват в космическа среда, това прави възникването на живот по-лесно и по-вероятно, защото част от „работата“ вече е била извършена извън Земята.
То подсилва идеята, че химията, водеща към живот, не е уникална за Земята. Ако в астероиди естествено възникват молекули, които организмите днес използват, значи подобни процеси може да се случват и в други планетни системи. Това увеличава вероятността живот да съществува и другаде във Вселената.
Пробите от Бену са особено ценни, защото са „девствени“: взети са директно от астероида, без да преминат през атмосферата, която би разрушила крехки молекули като триптофан. Това позволява на учените да видят химия, която не се съхранява в метеорити, и да получат по-ясна картина за условията в ранната Слънчева система.
В крайна сметка откритието подсказва, че космическите тела като Бену са били богати на органични вещества много преди Земята да стане обитаема. Това означава, че началото на живота е било по-малко случайно и повече резултат от широко разпространени химични процеси в Космоса.
