Административният съд София-град обяви за нищожно решението на Столичния общински съвет от 13 ноември за повишаването и разширяването на зоните за паркиране в столицата. Решението на СОС предвиждаше нови цени от 5 януари 2026 г. Час паркиране в синя зона трябваше да стане 2 евро, а в зелена – 1 евро.
В момента тарифите са съответно 2 лв. и 1 лв.
Предвиждаше се и по-висока цена на годишните стикери – 150 евро за синя зона и 100 евро за зелена. За втора кола сумите трябваше да бъдат 300 и 200 евро. Планът включваше и поетапно разширяване на зоните към жилищни квартали, близо до Околовръстното.
Решението доведе до протести на столичани и остри реакции от опозицията в СОС. Омбудсманът Велислава Делчева поиска оттегляне на предложението и обяви, че има сериозни проблеми в процедурата.
Определението на Административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок.
Спорът около разширяването и поскъпването на зоните обаче не е само за цените. Проблемът е по-дълбок. София няма последователна политика за ограничаване на автомобилния натиск. Увеличението на таксите е минимално и няма да промени поведението на хората. Това ще доведе до недоволство, но няма да има реален ефект върху трафика. В основата остава липсата на бърз и удобен публичен транспорт. Докато градът не предложи надеждни връзки и по-добри алтернативи, шофирането ще остава първият избор. Половинчатите решения само удължават хаоса.
Много европейски столици отдавна са приели ясна логика: автомобилът е удобство, а не гарантирано право. Затова цените на паркирането там са високи и ефективни. София обаче не прави тази крачка. Таксите остават в диапазон, който не ограничава трафика и не насърчава хората да оставят колите си. Зоните растат по-бързо от инвестициите в транспорт и инфраструктура. Така се създава усещане за безпосочност – мерки има, но липсва обща политика, която да подреди системата.
