Данните на Евростат за 2024 г. показват, че 19% от българите не могат да поддържат домовете си адекватно топли. Това е два пъти над средното равнище за ЕС, което е 9%.
Смущаващи са разликите между България и някои страни като Финландия, където едва 3% от жилищата са неадекватно отоплени, въпреки че около една трета от територията на страната попада в Полярния кръг, а средната годишна темепратура е с около 8 градуса по-ниска от тази в България.
Проблемът с жилищата у нас не се ограничава само до отоплението. Над една трета или 34 % от сънародниците ни живеят в пренаселени жилища, което е два пъти над средното за ЕС.
Това поставя страната ни на трето място по степен на пренаселеност след Румъния – 41% и Латвия – 39%.
За сравнение Кипър, Малта и Нидерландия регистрират едва 2 до 5% от населението в пренаселени домове.
Евростат дефинира едно жилище като пренаселено, когато в него няма достатъчно стаи според броя и възрастовия състав на живеещите. Стандартът изисква домакинството да разполага с отделна обща стая, както и с отделни стаи за всяка двойка, възрастен и деца под 17 години, ако са от различен пол.
Тези данни показват, че значителна част от българските домакинства живеят в жилища, които едновременно са трудни за отопление и претъпкани, което пряко се отразява върху качеството на живот, здравето и благосъстоянието на семействата.
Евростат не посочва какви са причините за тези статистически данни в България. Възможните обяснения включват ниска енергийна ефективност на жилищата, високи разходи за отопление, ограничена жилищна площ и икономически трудности за обновяване на имотите.
