Двайсетгодишен анализ на сателитни данни разкрива рязко намаляване на водните запаси в големи части от Южна и Централна Европа. Сушата обхваща Испания, Италия, Франция, Германия, Румъния, Полша и части от Обединеното кралство. Изследването е проведено от учени от University College London (UCL) съвместно с Watershed Investigations и The Guardian.
Сателитите от програмата GRACE измерват малки промени в земното гравитационно поле. Понеже водата е тежка, тези промени позволяват да се изчисли колко вода има в подпочвените слоеве, реките, езерата, почвата и ледниците. Така учените буквално „претеглят“ водните запаси.
Резултатите показват ясна тенденция. Северна и северозападна Европа стават по-влажни, докато югът и югоизтокът изсъхват. Според авторите това е пряк отпечатък на климатичните промени.
„Когато сравняваме данните за водните запаси с климатичните модели, тенденциите съвпадат“, казва проф. Мохамад Шамсудуха от UCL. По думите му това трябва да бъде „събуждане“ за политици, които още се съмняват в нуждата от бързи действия. Той подчертава, че светът вече се отдалечава от целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C и върви към 2°C.
Подпочвените води – „скритият резерв“ също намалява
Изследователите успяват да отделят данните само за подпочвените води. Резултатът повтаря общата картина – те също се изчерпват в големи зони на континента. Това е тревожно, защото подпочвената вода по принцип е по-устойчива на колебания в климата.
В Обединеното кралство тенденциите са смесени. Западът става по-влажен, а изтокът – по-сух. Валежите като цяло може да не намаляват, но разпределението им се променя. Летните дъждове стават по-интензивни и водят до оттичане вместо до попълване на подпочвените води. Зимният период, когато се натрупва този резерв, също може да се съкращава.
Натиск върху водните ресурси
Данните на Европейската агенция по околна среда показват, че общото водочерпене в ЕС намалява от 2000 г. насам. Въпреки това използването на подпочвени води се е увеличило с 6%. Причината е по-голямото потребление за обществено водоснабдяване и земеделие.
Това е ключов ресурс за Европа. През 2022 г. подпочвените води са осигурявали 62% от питейната вода и 33% от водата за земеделие в ЕС.
Европейската комисия обяви стратегия за „водна устойчивост“, която трябва да помогне на страните да се адаптират към климатичните промени. Паралелно с това се препоръчва най-малко 10% подобрение на водната ефективност до 2030 г. ЕК подчертава, че намаляването на загубите по водопроводната мрежа ще бъде решаващо, тъй като в различните страни загубите варират от 8% до 57%.
Последствията вече са осезаеми
Експерти предупреждават, че сушата ще удари хранителната сигурност, селското стопанство и екосистемите, които зависят от подпочвената вода. В южна Англия проблемът е особено остър, тъй като 70% от питейната вода идва от такива източници.
Агенцията по околна среда предупреди, че без достатъчно валежи през тази есен и зима, Англия може да остане в режим на суша и през 2026 г.
Глобален проблем
Подобни процеси се наблюдават и извън Европа. Части от Близкия изток, Азия, САЩ, Канада, както и Гренландия показват рязко намаляване на водните запаси. В Иран столицата Техеран е близо до „ден нула“, когато водата от чешмата просто ще спре. Властите вече планират водни режими и дори обсъждат евакуация, ако мерките се провалят.
