Специалните служби са в колапс
За мъртвия – или добро, или мълчание. Поне до четиридесетия ден. Но колко дни трябваше да минат от появата на първата флашка, от която с прискърбие научихме, че секретните ни служби вече не са между нас. Защото публично се самоубили.
Стана видно, че в МВР мравките не се бунтуват само в събота, а вече започват да работят срещу свещената майка-царица. Окончателно се разбра, че недоклецаното ни и недоносено българско ФБР е всъщност наистина мъртвородено бебе, че то не е здраво и читаво, дори когато ги няма вече нефелните му създатели. Но слепите у нас провидяха, че мътната среда, в която се развъждат фаталните флашки, е канализацията на ДАНС и МВР. Или само на първото заведение, или само на второто управление. Но от спуканите отходни тръби на днешната ни държавна сигурност течът продължи да сълзи, да капе и да пуска жълто-сива информация, вярно, не секретна, но гадна като секрет И точно когато всички зяпачи и сеирджии бяха притаили дъх в очакване на поредната флашка, тя се оказа малка шашка, не пълна със записи, а с динамит.
Вместо от най-самото начало да последват мълниеносни уволнения, чухме обяснения, обяснения, обяснения. Глупави и абсурдни до едно. Едва вчера логично цъфна оставката на Цветлин, едно от двете дълго умувани решения. Ако службите ни дишаха като служби, не биха оставили без електронно наблюдение всички по-особени арт места в центъра на столицата. Но за това се иска полицейски нюх, професионализъм и най-вече интелект, за да предвидят изпреварващите ходове на противниковите играчи. Вместо това зле прикрита паника, отново търсене на защита зад трикрилния раменен пояс на Боко
този необорим по устатост Борисов, който никога не пада по гръб, дори когато лежи на гърба си. Но дали винаги е така, или само ни е внушено, защото след като чухме „Знам, че тези хора това могат, това правят. За това са обучавани.” И: „Тези хора умеят да подбират времето, но е прекалено плоско в случая", дочакахме следното продължение: ”Когато има скандал между двама, винаги печели някой трети. Надявам се след разкриването на взрива да стане ясно кой е третият, който може да спечели.”
Има ли в действителност Трети?
Когато убиха Георги Стоев, с един куршум постигнаха поне три цели: първа, разклатиха още по-яко министерския стол на Румен Петков, втора, изклатиха публичния образ на Тройната коалиция пред световната общественост – слаба власт,
убиват автор на книги срещу мафията Трета, завинаги напълниха с пръст устата на човек, който не спираше да я отваря персонално срещу ген. Гоцев и Маджо, а убийството му ги направи обичайните заподозрени. Четвърта, Главна прокуратура си отдъхна, защото Г. Стоев разтръби факта, че тя му е отказала да бъде свидетел срещу Маджо като поръчител на убийства. И пета: показната ликвидация на Стоев бе по мутренски, а не политически образец; тя обаче доразчисти пътя на бъдещите политически победители в изборите, премахна неудобния писач, който се заканваше да опише и други бригадирски подвизи ...
Дали и в този случай има пръст Третият, онзи, чийто мотив е скрит от публиката, но може да поръча Стоев и пак да остане далеч от всякакво подозрение? Който би имал под ръка достатъчно добре проверени изпълнители, биячи, трепачи, рогачи, стрелячи и достатъчен опит в битките между борческите бригади. Този друг би трябвало да има в наличност безцеремонна воля, грандомански амбиции и хладен ум Но нека се върнем към днешността: кой има най-силен мотив да злепостави Цветанов, кой най-силно мечтае да го свали от поста му? На кого толкова му пречи МВР-шефът, чии мощни парични интереси е засегнал, откъде се появи тази толкова последователна, удивително овладяна, хладнокръвна, убийствена решителност да бъде унищожен?
Не сме чули силовите действия на силовия ни министър да са се стоварили върху черепната черупка на някой олигарх от първата редица на обществената щайга. Не сме известени да е пострадал някой сив, постсъветски фактор, проснал салото си в тясната кухничка на голямата ни енергетика. Може би сме пропуснали, че неколцина костюмирани остриета, разпределящи по банди контрабандата, вече да се знаят, проследени са, надхитрени, изобличени и заловени? Няма и помен от такова нещо. Ако идеята за бомбата не е на Трактора, ако не е на МВР, а е на Третия, кой е той? Кой има сметка да играе и срещу двамата, да знае как се правят нежни атентати срещу „свободата на словото”, но предупреждението да не е срещу хората на словото. Защото дума дупка не прави. Появата на версията, че има Трети фактор е по-скоро елегантно снемане на взаимните обвинения. Зле е за държавата, че тя става заложник на неясен конфликт на интереси. А отсъстват ясните критерии: престъпност – законност. Какво ни каза бомбата на нас, простосмъртните данъкоплатци? Даде ни знак, че групировките са мъртви, но похватите им са живи. Знак, че може опозиция на режима видимо да я няма, но не тя, а невидимата, нелегитимната опозиция работи режима, както си иска. Знак, че някой на всяка цена е готов да плати всякаква цена, но да свали Цветанов. Първо него. Но още по-първо да го унижи, да му смъкне публично, както се казва, гащите и да мине през политическото му кокиче като валяк.
Доказа се, че днешната силова власт има силна конкуренция, че някой друг, за когото не сме гласували нито „за”, нито „против”, притежава паралелна власт. И в крайна сметка, че в държавата на селяндурите дори един тайнствен доскоро трактор може да се окаже умен, хитър и вероломен орач. Със собствено и дистанционно управление. Който може и действа методично като пневматичен чук: смачка рейтинга на Цветанов, очука бляскавия ореол на Борисов, успя да свали подкрепата за ГЕРБ, разбира се, не без спешната помощ на социолозите от Червения кръст А нещата са по-прости от милиционер: службите ни, ако не са съвсем умрели, са безпомощни като граждани в будна кома. Защото мащабите на контрабандата се изчисляват в милиарди, а МВР и ДАНС не могат да проследят следите на тази огромна опашка. Тогава? Тогава те само се правят на умрели лисици. И предпочитат да си баят на бълхите. И да си хапят доброволно опашките.
Иначе казано: пак започват да ни разказват старата народна приказка, но на нов глас.
