Те тръгнаха към фронта като момчета, върнали се бяха като сенки. Единайсет млади украинци – приятели по оръжие, събрани от една мобилизационна кампания – поемат към войната с мисли за дълг, бонуси и бъдеще. Месеци по-късно един лежи в инвалидна количка, друг е в неизвестност, трети не може да спи без да усеща мириса на барут. Никой от тях не е останал на бойната линия. Войната не просто ги е докоснала – тя ги е пречупила, разпиляла и превърнала в поколение, което ще носи белезите си по-дълго от всяко примирие.
Те са част от стотиците украинци на възраст между 18 и 24 години, които тази година доброволно се включват в армията – мобилизирани от обещания за високи възнаграждения, чувство за дълг и надежда да помогнат на страна, която изнемогва в едни от най-ожесточените боеве от началото на войната. Ройтерс проследява пътя на 11 такива младежи. Никой от тях вече не воюва.
Кратки мечти, бърза война
Киев – Когато Павло Брожков постъпва в армията през март, е на 20 години, все още с момчешко лице и големи планове. Иска да защитава родината си, но и да изкара достатъчно, за да купи дом за съпругата и малката си дъщеря. Три месеца по-късно лежи прострелян, неподвижен и убеден, че това може да са последните му секунди.
„Разбрах, че това е моментът, в който ще бъда разкъсан на парчета“, казва той. „Не се страхувах от смъртта. Страхувах се, че няма да видя повече жена си и детето.“
Брожков е само един от мнозина млади мъже, привлечени от кампанията за набиране на бойци в армия, която вече надвишава един милион души, но страда от изтощение и сериозен недостиг на хора.
Украйна продължава да губи територии на изток. Командири и войници предупреждават – липсата на личен състав е ключовата причина за неуспехите. Това поставя огромен натиск върху Киев, който същевременно води преговори със САЩ за потенциално мирно споразумение.
Единайсет съдби, единайсет фрагмента от войната
Ройтерс проследява съдбата на Брожков и още десетима новобранци, преминали ускорено обучение през пролетта и изпратени на фронта само няколко седмици по-късно.
Резултатът е опустошителен:
* четирима са ранени, трима – в неизвестност, двама дезертират, един се разболява, един слага край на живота си.
Техните истории разкриват миниатюрен, но жесток мащаб от човешката цена на конфликта – война, в която и двете страни внимателно пазят данните за жертви.
През юни, в Донецка област, Брожков е прострелян в двата крака. Лежи неподвижно, докато руски дрон с експлозиви виси над него. Вижда сенките, чува бръмченето, усеща как брои последните секунди.
Спасява го другар, който сваля дрона.
Но най-добрият му приятел, 25-годишният Евген Юшченко, вероятно не е имал този шанс. Той е в неизвестност от средата на юли. Сестра му Алина го търси в списъци, архиви и чатове на военни доброволци.
„Мнозина казват, че е мъртъв или в плен“, споделя тя на протест в центъра на Киев. „Отказвам да приема това. Докато има и капка надежда, ще го търся.“
Юшченко е един от трима изчезнали от групата – заедно с 20-годишния Борис Нику и 22-годишния Илия Козик.
„Понякога си мисля, че трябваше да остана там с него“, казва Брожков.
Млади, ранени и без посока
18-годишният Юрий Бобришев се записва, след като е напуснал родната Волноваха, където брат му загива. Днес живее в чужбина и казва, че би се върнал само при различно командване.
„Съжалявам, че подписах. Мислех си – ще пробвам, ще взема бонусите. Обърна ми се.“
Мобилизационната кампания сред младежите, стартирана през февруари, е сигнал за отчаянието на украинската армия. Средната възраст на войниците е 47 години. Младите новобранци получават до 2900 долара месечно, бонус от 24 000 долара и ипотека без лихва.
Обучението е кратко и интензивно – ръкопашен бой, симулации с дронове, физическа подготовка, психологически тренировки. Заповедите са ясни и не търпят въпроси.
Първият бой – и първият мирис на смърт
Първата повиквателна идва в дъждовен ден през юни. Кузма, 23-годишен бивш сервитьор, тръгва напред. Почти веднага попада под удар на дрон и е ранен тежко в корема. Оцелява благодарение на двама другари, но кошмарите остават.
„Мирисът“, казва той. „Мирисът на барут и трупове. Не можеш да го забравиш.“
Болници, болка и загуби
Брожков и Кузма се срещат отново в болницата в Одеса – единият в инвалидна количка, другият със зашита гръд.
„Двама инвалиди от групата 18–24“, казва Брожков с горчива усмивка.
Той поддържа връзка и с други от взвода. Един от новобранците се самоубива. Ройтерс преглежда документ с фотографии, потвърждаващ самоличността му.
По-стар от възрастта си
Възстановяването е дълго. Брожков все още изпитва болки, буди се от кошмари, но не съжалява.
„На 20 години съм. Не съм видял почти нищо от живота, но отидох. Ако трябва – бих го направил отново“, казва той.
Съпругата му Кристина, на 19 години, вижда промяната в него.
„Трудно му е. Почти всички от неговия взвод изчезнаха“, казва тя. „По-добре да не беше подписвал. Толкова много млади момчета загинаха. Това са деца. Предстои им да учат и да живеят.“
