Цените на жилищата у нас са скочили с над 15% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2025 г. – вторият най-значителен ръст сред страните от ЕС (на първо място е Португалия). По този начин общото поскъпване на имотите в България за последните 15 години възлиза на 133%, става ясно от анализ на SORENDA Real Estate, цитиран от БТА.
Основните фактори за този ръст са силното търсене и ограниченото качествено предлагане, особено в София.
Издадените през третото тримесечие на 2025 г. разрешителни за ново строителство са 13 500 – един от най-високите резултати от 2007 г. насам. Това е ръст от 8,5% на годишна база, но този при броя на жилищата е още по-впечатляващ – 46,9%. Разгънатата застроена площ на новото строителство скача с над 32% процента.
Това отразява очакванията на инвеститорите за стабилно търсене и възходящ цикъл на строителството, макар разрешителните да не гарантират стартиране на реални обекти, посочват от компанията.
В анализа се посочва също така, че с влизането на България в еврозоната ще се освободят 13–14 млрд. лева под формата на ликвидност чрез понижаване на задължителните резерви за банките от 12% на 1%. Това ще засили конкуренцията в банковия сектор и ще направи ипотечното финансиране по-предвидимо, но няма да доведе до масово „евтини кредити“.
България вече е сред страните с най-ниски ипотечни лихви в ЕС – около 2,5-3%, като се предвижда запазване на тези нива с плавен преход към повече фиксирани или хибридни продукти след 2026 г.
Очаква се клиентите да предпочетат дългосрочна сигурност, следвайки опита на Хърватия, казват експертите.
Ключов фактор за следващите години ще бъде качеството на строителството. Над 70% от жилищата в София са изградени преди повече от 30 години и имат ниска енергийна ефективност, се посочва в анализа. Това ще мотивира купувачите да се ориентират към ново строителство – тенденция, която според SORENDA ще забави темпа на поскъпване. Компанията за недвижими имоти изчислява, че продажбите ще отнемат повече време, а проектите ще се реализират за 1,5–2 години.
Пазарът не навлиза в балон, а в нов цикъл, характеризиращ се с по-зряло търсене, фиксирани кредити, по-дълги срокове за реализация на проектите и ясно разграничение между качествените нови сгради и остарелия жилищен фонд, се казва в заключението на доклада.
