Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме решение за оттегляне на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., съобщиха от правителствената пресслужба. Решението е взето на неприсъствено заседание. Заедно с основния бюджет се оттеглят и законопроектите за НЗОК и за държавното обществено осигуряване.
Предложението вече е изпратено в парламента. След официално решение на депутатите кабинетът ще започне нова бюджетна процедура, включително с актуализирани разчети за приходи и разходи. Това на практика означава връщане в изходна точка на целия процес по подготовка на първата план-сметка, която трябва да влезе в сила след членството на България в еврозоната от 1 януари.
Оттеглянето идва на фона на масови протести срещу проектобюджета. Вчера площадите пред Президентството, Народното събрание и Министерския съвет бяха изпълнени от демонстранти. Подобни протестни акции имаше в няколко големи града в страната. Недоволството беше организирано от „Продължаваме промяната – Демократична България“, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отказа да изтегли внесения проектобюджет.
По време на вечерните часове в столицата се стигна до напрежение. Част от протестиращите настояват за промени в ключови параметри – повишаването на данъка върху дивидентите, увеличението на осигуровките и планираните разходи в публичния сектор. Други поставят акцент върху недоверието към институциите и високите нива на корупция. Чуха се и много призиви за оставка на правителството.
Предстои парламентът да реши дали да прекрати настоящата процедура. Ако това се случи, бюджетът вероятно ще бъде изготвен наново, а влизането му в сила може да се забави и да наложи използването на удължителен бюджет.
Какво ще се случи оттук насетне?
Оттеглянето на проектобюджета поставя цялата процедура в нова времева рамка. Ако парламентът одобри искането на Министерския съвет, настоящият бюджет ще бъде прекратен и кабинетът ще трябва да внесе напълно нов законопроект. Това означава изготвяне на нова фискална рамка, нови разчети за приходи и разходи и нови преговори със социалните партньори.
Реалистично е нов проектобюджет да бъде внесен най-рано в средата или края на януари, при условие че работата по него започне веднага след решението на парламента. Приемането му в Народното събрание би отнело още няколко седмици, тъй като законът трябва да премине през две гласувания и процедура по предложенията между тях. Това означава, че окончателното му приемане може да се случи едва към края на януари или през февруари.
Докато това стане, държавата би следвало да работи по т.нар. удължителен бюджет, който позволява продължаване на разходите в рамките на миналогодишните параметри. Това не спира функционирането на институциите и е стандартна практика при забавени бюджети.
Риск за еврото?
Що се отнася до въвеждането на еврото на 1 януари, забавянето на бюджета не представлява пряк риск за приемането на валутата. България вече получи политическо одобрение от Еврогрупата и Европейската централна банка. Решението е окончателно и не зависи от конкретните параметри на бюджета за 2026 г.
Въпреки това Европейската комисия и ЕЦБ следят за фискална дисциплина и очакват бюджетът да бъде в рамките на договорения дефицит от 3%. Забавянето на бюджета само по себе си не променя статута на страната. Риск може да възникне единствено ако бъде приета фискална рамка, която излиза извън поетите ангажименти, но към момента няма такъв сигнал.
С други думи: държавата може временно да работи с удължен бюджет, новият бюджет може да бъде приет през първите месеци на годината, а приемането на еврото не е застрашено от самото забавяне на процедурата.
