Сръбският президент Александър Вучич призна, че Белград не е получил лиценз от Министерството на финансите на САЩ за продължаване на работата на рафинерията на държавната петролна компания НИС. Компанията е под американски санкции от 9 октомври заради мажоритарното участие на „Газпром нефт“ – санкции, които Вашингтон наложи заради руската агресия срещу Украйна и ролята на руския енергиен сектор в подпомагането на военната машина на Кремъл.
„Очаквахме положително решение, но не го получихме. Разочарован съм“, каза Вучич в извънредно изявление, предавано онлайн. Президентът повтори тезата, че Сърбия е „пострадала страна“, но не коментира факта, че години наред Белград поддържа дълбока енергийна зависимост от Русия – зависимост, която именно сега се превръща в стратегически риск.
Според РТС рафинерията в Панчево в момента е в „тих режим“, но формално все още работи, въпреки че лиценз от САЩ няма. Очаква се окончателното решение дали съоръжението трябва да бъде спряно да бъде взето още днес.
В сградата на президентството започна спешна среща на т.нар. екип за енергийна стабилност, в която участват премиерът Джуро Мацут, финансовият министър Синиша Мали, министърът на енергетиката Дубравка Джедович Хандович, ръководители на държавни компании и представители на армията. Сръбските власти отново опитаха да представят ситуацията като „външен натиск“, въпреки че предупрежденията от САЩ за рисковете от руското участие в НИС продължават от години.
Американските санкции срещу НИС бяха забавяни осем пъти, за да се даде възможност на Белград да намали руското влияние върху ключовата енергийна компания. В началото на януари Вашингтон обяви, че търпението е изчерпано: САЩ настояват руският капитал да напусне НИС напълно, тъй като чрез „Газпром нефт“ Кремъл запазва стратегически контрол върху енергийния сектор на Сърбия.
Едва в края на ноември руската страна заяви, че е готова да продаде дела си. Вучич обеща 50-дневен срок за сделка. Междувременно унгарският премиер Виктор Орбан потвърди, че МOL е кандидат за закупуването на активите, но без ясни детайли.
В момента НИС се държи от „Газпром нефт“ с 44,9%, от дъщерно дружество „Интелиджънс“ с 11,3% (придобити през септември), а сръбската държава владее 29,9%. Съставът на собствеността ясно показва защо рафинерията попада под санкции: тя остава дълбоко интегрирана в руските енергийни мрежи, които финансират войната срещу Украйна.
Сегашната ситуация е резултат от години отказ на Белград да диверсифицира енергийните си източници и да намали зависимостта от Русия. Санкциите са напълно очаквана последица – не внезапен удар, а предупредена многократно мярка, която цели да ограничи руското влияние в региона и да повиши енергийната сигурност на Европа.
