Британската политика днес прилича на Холивудски римейк – същите герои, същите конфликти, различен годишен номер. Киър Стармър и Рейчъл Рийвс твърдят, че работят със света такъв, какъвто е, но действията им издават копнеж за свят, който вече не съществува.
След шумния дебют на „Бюджет II“ на Рийвс, критиците не бяха впечатлени, но лейбъристите се радват на мерките срещу детската бедност. Консерваторите – с Кеми Баденок начело – заложиха на вечните си аргументи: по-ниски данъци, намаляване на помощи и остарели страхове за имиграцията. Найджъл Фараж, разбира се, продължава с поредицата си „Брекзит II: Вземете максимален контрол“.
Опозицията обаче няма ново, убедително послание за бъдещето. Стармър дойде на власт с кампания, заимствана от тефтера на Тони Блеър от 1997 г., а бюджетите на Рийвс се движат в същия ритъм – стабилизиране на финансите, но без истинска визия за растеж.
Рийвс лансира идеята, че държавата трябва да гарантира защита и стабилност, тъй като пазарите вече не са достатъчни. Но с растеж от едва 0,5% на година това е повече купуване на време, отколкото смел експеримент.
На международната сцена Стармър говори за баланс между САЩ, ЕС и Китай и обещава алианси без компромис с националната сигурност. Но реалността е турбулентна, а надеждата често замества конкретния план.
Външната политика на Стармър и бюджетите на Рийвс формират свой собствен жанр: работят със света такъв, какъвто е, докато всъщност копнеят за свят, който вече не съществува.
Рафаел Беър, The Guardian
