Европа прави най-амбициозния си ход срещу китайската доминация в сектора на редкоземните елементи – и го прави буквално до задната врата на Кремъл. В граничния естонски град Нарва, на брега на река, която разделя НАТО от Русия, току-що отвори врати най-голямата фабрика за редкоземни магнити на континента.
Проектът е разработен от канадската компания Neo Performance Materials. Той заработи през септември и вече се смята за ключов елемент от стратегията на ЕС да намали почти пълната си зависимост от Китай на полето на критичните елементи, пише CNBC. А залогът е голям - цялата иновативна индустрия. Магнитите от редкоземни елементи са в основата на съвременните технологии – от електромобили, смартфони и вятърни турбини до медицинска апаратура, системи с изкуствен интелект и оръжия, а към днешна дата почти всички подобни магнити в Европа идват от Китай.
На този фон, проектът в Нарва, чийто капацитет в момента е 2 000 тона годишно и се очаква да нарасне до 5 000, може да покрие до 10% от европейското търсене. Естонските власти приветстват проекта и виждат в него шанс за индустриално възраждане в район, който излиза от ерата на изкопаемите горива. Фабриката е финансирана с 18,7 млн. евро от ЕС и е пример за стремежа на Брюксел да изгради собствен капацитет за преработка на редкоземни метали.
Изборът на локация обаче озадачава някои експерти. Нарва се намира буквално на границата с Русия, а през през 2022 г. Путин обяви града за „исторически принадлежал“ на Русия. В този ред на мисли, с оглед на стратегическото значение на редкоземните магнити за съвременната индустрия, фабриката там може да се превърне както в инструмент за постигане на независимост, така и в причина за сериозно напрежение.
