Престъпленията, извършени в условия на домашно насилие, са достигнали 2619 за 2025 г. спрямо 2266 за 2024 г. Това е ръст от 15,57%. Данните бяха представени от главен инспектор Зорница Шуманова, национален координатор по въпросите на домашното насилие в МВР, по време на конференция „Равнопоставеност и права на жените“ в София.
Според полицейския анализ най-висок брой издадени заповеди за защита се отчита в областите Ловеч, Силистра, Разград, Смолян, Шумен, Велико Търново, Плевен, Ямбол и Перник.
Най-ниски стойности има във Видин и София-град – едва между 3% и 5% от населението.
Тези разлики, според експерти, често се дължат не на по-ниска степен на насилие, а на по-висока стигма, по-слабо доверие към институциите и липса на достатъчно услуги за подкрепа.
Транспониране на новите европейски правила
Шуманова напомни, че България има срок до 14 юли 2027 г. да въведе в националното законодателство новата европейска директива за борба с насилието над жени и домашното насилие. Тя за първи път въвежда общи стандарти в ЕС за превенция, защита и наказания.
В Министерството на правосъдието вече работи група, която подготвя промени в Закона за защита от домашно насилие и Наказателния кодекс.
Тя цитира и позиция на Европейската комисия: „В ЕС и по света всяка трета жена е подложена на сексуално насилие, включително тормоз, изнасилване, сексуална експлоатация, принудителен брак или убийство“.
Според нея присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция е „важна стъпка към по-безопасна среда за жени и момичета“.
Какво показват данните и защо проблемът се задълбочава
Домашното насилие в България е хроничен социален проблем, който се проявява във всички възрастови и социални групи. Междуличностната агресия, липсата на доверие в институциите и културни модели, които омаловажават насилието, остават основни фактори.
Много жертви не подават сигнал, особено в малките населени места, където страхът от стигма и икономическата зависимост от извършителя са по-силни.
Големите разлики в броя на заповедите за защита между отделните области подсказват несъответствие в работата на институциите и достъпа до услуги.
В страната има по-малко от половината от минимално препоръчвания брой убежища за жени, определен от Съвета на Европа. Това означава, че много жертви просто няма къде да отидат.
Докато ЕС въвежда по-строги правила, България има още две години, за да ги приложи, но работата едва започва. Правилната транспозиция е критична, за да има реална промяна.
