Днес светът отбелязва Международния ден на доброволеца – дата, въведена от ООН през 1985 г. Тя не е просто формален празник, а повод да видим колко много от най-тежките кризи през последните години у нас бяха посрещнати не от институции, а от хора, които решиха да помогнат, защото не могат да гледат безучастно.
През септември 2022 г. Каравелово, Богдан и Слатина бяха залети за минути. Доброволци от цялата страна пристигнаха още в първите часове – буквално преди държавната техника. Те изнасяха хора, чистеха кал, осигуряваха храна и вода. Мнозина останаха седмици, докато селата вървяха към възстановяване. Докато държавата мобилизираше техника, десетки доброволци вече копаеха с голи ръце.
Подобна картина видяхме и при горските пожари през последните години. Доброволци от различни организации, туристически клубове и села се включиха в гасенето на огъня в Стара планина, Родопите и Югозападна България. Някои правеха просеки, други следяха фронта нощем, трети носеха вода и оборудване с лични автомобили. В много случаи именно те ограничиха щетите.
Доброволчеството вече не идва само от активисти или планински спасители. Деца и тийнейджъри също започнаха да участват – в събиране на дарения, почистване след бедствия, помощ на бедстващи животни. Понякога точно учениците първи организират акции там, където възрастните още обсъждат какво да се прави.
Все повече доброволци се грижат и за животни – от спасяване на бездомни кучета и котки до финансиране на клиники и приюти, които иначе биха затворили. Други подкрепят възрастни хора в малките населени места, където социални услуги почти няма – но нуждата е огромна.
В същото време доброволците често работят там, където държавата няма ресурс – при планински инциденти, издирвания, социални кухни, раздаване на храна през зимата. И именно тяхната мрежа доказва, че общност може да съществува дори когато институциите не успяват да стигнат навреме.
Днешният ден не е само за благодарност, а и за въпрос: докъде може да стига доброволчеството и докъде трябва да поема държавата? Защото доброволците могат много, но не могат всичко – а през последните години често се оказва, че именно те задържат системата от разпад.
Това, че България толкова разчита на доброволци, е и знак за сила, и за дефицит. Сила – защото хората са готови да действат. Дефицит – защото твърде често се налага да действат вместо институциите.
