Британски учени прекрачиха границата, която доскоро беше само сюжет от научната фантастика – създадоха първата човешка ДНК от лабораторни химикали и я внедриха в човешки клетки. Сборен екип от университетите в Оксфорд и Кеймбридж обяви, че е успял да премине първия етап от амбициозна програма за създаване на изцяло синтетичен човешки геном, изграден не от биологичен материал, а от химикали в лабораторията.
Проектът, на стойност 10 млн. паунда, е финансиран от Wellcome Trust и вече е доказал, че изкуствено създаден човешки хромозомен аналог може успешно да бъде вмъкнат в естествените клетки.
Това, твърдят експерти пред Financial Times, е решителна крачка към способността да се моделира човешката биология в мащаби, недостижими за днешните технологии.
Проф. Джеймс Колинс от MIT определя постижението като „историческо“. По думите му това е основа за бъдещи терапии, които могат да променят медицината и самото разбиране за човешки вид.
Учените конструират синтетичната хромозома в миши стволови клетки, след което прехвърлят структурата в човешка клетка, където тя заменя една от естествените хромозоми. Това им позволява да заменят огромни части от ДНК „парче по парче“, без да увреждат останалата част от клетката.
Резултатите засега са окуражаващи. Синтетичните хромозоми издържат пълния процес на интеграция без видими щети. Това отваря възможности, които само преди няколко години звучаха невероятно – клетки, устойчиви на вируси, регенериране на органи при хора с автоимунни заболявания, прецизно модифицирани клетки за терапии.
Гигантски скок за науката ли е това, или отваряне на вратата към опасен свят, в който ДНК се „редактира“ като текстов документ?
Разработчиците категорично заявяват, че не планират „дизайн на хора“. Но, паралелно с този проект, те работят и по мащабна съвместна инициатива с Университета в Кент, посветенa на етичните, социалните и икономически последици от навлизането на синтетичните геноми.
