България трябва да гарантира около €1,2 млрд. от планиран заем за Украйна, ако ЕС реши да използва замразените руски активи като обезпечение. Това показват документи на Европейската комисия, цитирани от POLITICO. Сумата е изчислена по т.нар. „БНД-ключ“ (GNI key) – дела на всяка държава в общия брутен национален доход на ЕС, който определя как се разпределя финансовата тежест между страните членки.
Най-големите икономики в ЕС ще поемат и най-големите гаранции. Германия, с дял от 24,4%, би дала гаранции за €51,3 млрд.; Франция – 16,2%, или €34 млрд.; Италия – 12%, или €25,1 млрд.; а Испания – 9%, което се равнява на €18,9 млрд.. За сравнение, България, чийто дял е 0,6%, би гарантирала около €1,2 млрд. при общ пакет от €210 млрд.
ЕС обмисля мащабен заем до €210 млрд., който да бъде осигурен чрез използването на приходите от замразените руски активи в Европа. Комисията вече предложи €165 млрд. репарационен заем, подкрепен от стойността на тези активи, за да помогне на Киев да посрещне военните и бюджетните си нужди.
България, според своя дял от 0,6% по БНД-ключа, би трябвало да гарантира около €1,2 млрд. при максимален пакет от €210 млрд.
Гаранциите са необходими, за да бъде убеден белгийският премиер Барт де Вевер, който настоява, че Белгия не може сама да носи риска, тъй като основната част от замразените руски активи – около €185 млрд. – се намират в брюкселската система Euroclear. Още €25 млрд. са разпръснати в частни сметки из ЕС.
Рискът страните да трябва да върнат средствата на Русия в бъдеще остава основна причина за колебанията на някои правителства. Ако държави като Унгария откажат участие, приносите на останалите страни – включително България – може да се увеличат.
Според документацията Германия вече е заявила готовност да покрие 25% от общата гаранция, или около €52 млрд., като жест за успокояване на Белгия.
Междувременно Украйна е изправена пред бюджетен недостиг от €71,7 млрд. за 2026 г. и ще бъде принудена да започне рязко орязване на разходи още през април, ако средствата от ЕС не бъдат осигурени.
На срещата на върха на 18 декември лидерите ще трябва да договорят дали да се използват руските активи, или всяка държава да финансира Украйна от националния си бюджет – вариант, на който повечето столици се противопоставят.
