Новият доклад на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) показва значителен напредък на България в образованието, заетостта и намаляването на бедността сред ромската общност. Цифрите изглеждат окуражаващи, но между подобрените проценти и реалните условия на живот зее пропаст, която напомня, че интеграцията все още се движи по труден терен
България отчита съществен напредък в ключови области като образование, заетост и намаляване на бедността сред ромската общност, показват данните от новото изследване на FRA. Според резултатите, представени от вицепремиера Атанас Зафиров на националната кръгла маса „От данни към действие“, рискът от бедност е спаднал от 86% през 2016 г. до 53% днес.
Образователните показатели също се подобряват. Делът на ромските деца, включени в ранно образование, достига 68%, а младите хора със завършено средно образование вече са 42%, при 28% преди осем години. В заетостта положителната тенденция е още по-ясна – 62% от ромите са в платена работа, спрямо 49% през 2016 г.
Въпреки отчетливия напредък докладът посочва и редица устойчиви проблеми. 70% от ромските деца учат в институции с висока концентрация на малцинствени групи. 57% от хората живеят в жилищни лишения, а 79% – в пренаселени домове. Любопитен и донякъде парадоксален факт е, че едва 7% от ромите твърдят, че са били жертва на дискриминация – едно от най-ниските нива в ЕС.
„Този прогрес е свързан с предприетите политики като Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите и Националния план за действие“, заяви Зафиров, който оглавява и Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Той подчерта, че данните показват нужда от „системен отговор – не декларации, а конкретни действия“.
Сред въведените мерки Зафиров открои механизма за служебен адрес. По данни на ГРАО той е позволил на повече от 2400 души да получат лични документи само за година, а около 50 000 вече разполагат с активна служебна регистрация. Предстоят и промени в Закона за устройство на територията, които ще въведат принципа на съразмерност при премахване на единствено жилище.
Данните на FRA дойдоха в момент, в който темата за ромската интеграция отново се превръща в удобен инструмент за политическо позициониране. Докладът дава аргументи за успехи, които властта може да подчертае, но същевременно отваря въпроси, които институциите предпочитат да спестят: защо сегрегацията остава масова практика, защо жилищните политики буксуват и защо подобрението в образованието не води до социална мобилност.
Или казано по-просто: числата напредват, но системата – не чак толкова бързо.
