Парламентарната комисия по бюджет и финанси даде зелена светлина на трите най-важни проектобюджета за 2026 г. – на държавата, Държавното обществено осигуряване и НЗОК. Гласуването мина с ясно разделение: 12 „за“ и 8 „против“, а дебатът очерта както подкрепа, така и сериозни резерви.
Парламентарната комисия прие на първо четене бюджетите за държавата, ДОО и НЗОК за следващата година. Проектът на държавния бюджет, представен от министъра на финансите Теменужка Петкова, е изчислен за първи път изцяло в евро, предвид влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. при фиксиран курс от 1,95583 лв. за 1 евро.
Първоначалните варианти, внесени през ноември, бяха оттеглени и заменени с нов пакет, базиран на есенната макроикономическа прогноза на МФ: очакван ръст от 2,7 процента и средногодишна инфлация около 3,5 процента.
Фискална рамка
Проектът предвижда бюджетен дефицит от 3 процента от БВП през 2026 г., 2,8 процента през 2027 г. и 2,4 процента през 2028 г. Държавният дълг догодина се прогнозира да достигне 37,6 млрд. евро, както и възможност за ново финансиране до 10 млрд. евро, включително 3,2 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за отбранителната индустрия.
Приходите по консолидираната фискална програма са планирани на 50,4 млрд. евро, а разходите – на 54,05 млрд. евро. Минималният фискален резерв трябва да бъде поне 2,4 млрд. евро.
Доходи и социална политика
От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се ще бъде 620,20 евро, а максималният – 2300 евро. Минималната работна заплата също се увеличава до 620,20 евро.
Пенсиите ще бъдат осъвременени по т.нар. „швейцарско правило“ от 1 юли, с очаквано повишение от 7-8 процента.
Увеличават се и обезщетенията за отглеждане на дете, както и средствата за специализанти – 30 млн. евро.
Общини и администрация
Средствата за общините се увеличават с 11,3 процента – до 5,077 млрд. евро. Паралелно започва планирана оптимизация в държавната администрация, включваща премахване на поне 5500 незаети щатни бройки до 2028 г.
Тази политика обаче срещна критики от Националното сдружение на общините, според което липсата на кадри, а не излишъкът, е основният проблем в част от висококвалифицираните звена. Според тях замразяването на заплатите допълнително ще натисне малките общини.
Реакции от бизнеса и синдикатите
Бизнесът одобри запазването на данъците и осигуровките спрямо първоначалния вариант. КНСБ предупреди, че приходната част е твърде „напрегната“ и може да не бъде изпълнена, като обяви, че през 2026 г. ще настоява за по-задълбочен дебат върху целия модел на данъчно-осигурителната система.
От ПП–ДБ Асен Василев заяви, че очакваните допълнителни 3,3 млрд. евро приходи от ДДС са „нереалистични“ и бюджетът само „отлага“ повишаването на данъците и осигуровките.
