Великият режисьор отговаря чрез театралните си герои.
Интервю на Иван Ласкин
Теди: Семейството
- Кой ви насочи към театралната професия? (смешно ми е, защото Теди каза, че съм проста журналистка и ще питам за семейството).
Москов: Семейството.
- Откъде идва чара ти и всички те харесват?
Теди: Невинаги. Първо - не ме харесва моето второ АЗ! Трето - гледам да е кеф, когато репетирам и това да е отклик в чувствителността на зрителя.
- Тъжен ли си?
Сирано: Не. Какво да съм тъжен? Мъча се да бутам с това, което правя, тъй като има целенасочено унищожаване на вкуса в България, регламентирано с ужасяващи „комедийни предавания”, говорещи на вестникарски езици. Опростяването е пагубно. Играят хората… свързват и те двата края… ние отдавна не сме толкова зависими един от друг…
- С кого се бориш?
Одисей: Не се боря с никого. Боря се единствено със себе си, тъй като имам лош характер и често избухвам. Това не е, защото мразя артиста, а защото имам бърза мисъл и когато го гледам, искам вече да е готово! И ако не стане на секундата, ми става черно пред очите и следват ужасяващи крясъци.
- Австрия отделя повече пари за операта си, отколкото за армията си.
Маргарита: Не само. Бург театър има също много голям бюджет. Нещата ще се оправят, ако се върнат военните ансамбли. Трябва да се направи военна опера. Военнополева опера и да пеят военни трубадури.
- Вежди Рашидов разбира ли от управление на „културата”?
Кристиян: Вежди Рашидов си разбира от своята работа. Прекрасен скулптор, но министър на културата трябва да е някой мениджър, който просто е ценител на изкуството, а не се занимава с изкуство. Не си спомням някой успешен министър в световната история на изкуството. Не си спомням кой е бил министър на културата по времето на Ренесанса.
- Ми Васил Божков е ценител на изкуството.
Хела: Ми да дава пари. И не го знам на кое изкуство е ценител. Всеки може да е ценител на Мона Лиза, ама я хвани някое дете с талант да го цениш.
- Ти не си на щат, работиш в репертоарни театри…
Дон Жуан: Не съм бил в Щатите. Големите страни имат проблеми с изкуството. Може би в Русия нямат. Там театърът е като водката - хващаш се и се улавяш за нея. А пък от „щата” излязох деветдесет и първа година.
- Българинът еднакво добре усеща и руската, и западната култура. Ще правиш ли руска пиеса? Ти май не обичаш Съветите?
Коровиев: Любимият ми писател е Чехов. Просто така, в болните си фантазии като по-млад съм се отъждествявал с него. Самотен, нерешителен, пък се оказа, че той на тринадесет години е ходил при проститутка и където е отивал като лекар, не е излизал от бордей. И е бил двуметров с басов глас, а аз съм метър и седемдесет и съм с теноров глас.
- Това е, защото си пял в хора на Строителни войски.
Коровиев: И там загубих единия си ташак и станах тенор. Иначе бях бас. ..(смее се) Не, бе, за мене Чехов и руската култура са недостижими. Особено писателската. Просто нещо невероятно. А след тяхната болшевишка революция се получават изригвания в тяхната живопис, архитектура, танц. Въобще нещо невероятно са руснаците. Пък са и много хора. Чехов съм го правил три пъти. Два пъти в Германия и един път в България. Прави ми се „Вишнева градина”. Правил съм и „Майстора и Маргарита”, то май също е руско, дори Съветско. Харесвам Хармс. Олеша, Илф….
- Защо германския артист хвалиш повече от българския?
Нибелунга: По две причини. Първо, няма фамилиарничене между артист и режисьор, дето ние сядаме с артистите и си разказваме кой с кого и защо и трябва да станем неразделни приятели или кръвни братя, за да стане представлението. Там е професионализъм и винаги се пази една лека дистанция. И, второ, те идват готови на репетиция.
- Ако станеш министър-председател?
Азазело: Ще обявя всичко за недействително. Всички ще минат на шофьорски курсове отново, защото книжките са купени, като, разбира се, КАТ ще бъде съставен от германци, швейцарци и шведи. Нации, които не са толкова артистични, та когато вземеш завой без мигач, да ти се радват. След което ще обявя и образованието за недействително и всеки висшист да се яви пред европейска комисия отново. Също така ще въведа образователен ценз при гласуването, което ще бъде задължително. Човек с висше образование получава глас и половина, човек със средно - един глас, човек с основно образование - половин глас. Също така Народното събрание се затваря като лагер с часови и бодлива тел. И всяка партия има право на един костюм, иначе по бельо ще бъдат вътре и докато не направят закон с консенсус, защото висшегласието е ужасно и ако висшегласието е демокрация, то всяко изяждане на плувец от пирани е форма на демокрацията, защото мнозинството печели (смее се….става сериозен).
- Въпросите ми са сложни, ама аз ги съкратих, защото интервюто е твое, Майсторе. Чалга?
Майстора: Създават се убийци на култура. Има джаз, който звучи така: Диамантите са твоят най-добър приятел” или „халката може да й осигури живот, но не ти пълни кесията”, но те не са изпяти с чалгаджийски вой и маанета, а дори с лека шеговитост към тия текстове. А тука се сее липсата на морал и псевдоизкуство, каквото е чалгата.
- В Япония след ВСВ правителството решава и дава най-много пари за образование, изкуство и здравеопазване, защото това определя възраждането на нацията….
Тоширо: А, имай предвид, че те много трудно работят, защото трябва да си държат очите опънати. Пуснат ли ги за малко и се оказва, че са германци.(не се смее)
Германия след войната увеличава четири пъти бюджета си за култура, защото една нация остава в света с културата си. И културата спасява една нация. В един град като Смолян, където има 4-5 хиляди, които искат театър, трябва да се играе класика. Има хора, които имат нужда от това!
- Самият народ като че ли няма нужда от нас - тези, които се занимаваме с изкуството театър….
Стефан: Ами като няма нужда, ще му изчезне способността за гласуване. Гледам да съм на ръба между естетското и не толкова… За да има публика и да я излъжеш или прехързулиш. Каниш зрителя на чалга, и после - буф, го удариш с Вивалди или с Моцарт и накрая с един Вагнер го ошамариш и той излезе замаян.
Ако съм министър на културата, не виждам кадри, на които бих могъл да се доверя и да се облегна на тях като помощници. Просто не ми е това силата. А пък и най-хубавите неща в изкуството са ставали без министерство. Има ли министерство на неореализма или на поезията… Трубадурното министерство…(отново се смее)……
P.S.
Оставих Теди да си почива. Някак си се уморихме от неща, за които никога не говорим, когато си почиваме. То и културата ни си почива, или вече окончателно почина. И нека настъпи покой. И нека звездоброенето ни осигури покой, както го осигури преди седемдесет и една години на един жесток герой, който даваше свобода на създадените от него образи. Този герой изчезна в бездната, безвъзвратно простеният в една нощ срещу неделя син на краля звездоброец, жестокият пети прокуратор на Юдея, конникът Пилат Понтийски. Лека нощ.
