Цигани издигнаха колиби на най-скъпата земя в София
Ужасяваща гледка разтърсва минаващите хора по Околовръстния софийски път в близост до Симеоновско шосе. Причината – тук на близката поляна изникна като гъба нов катун от роми. Кал, фекалии, къщи от картон и тотална мръсотия са част от „приветливия” пейзаж. Гледката е в ярък контраст с новопостроения участък на Околовръстното и богаташките вили на Симеоново.
„Торнадо” проби хилядите препятствия, за да види отблизо как живее средностатистическият циганин. По пътя към емблематичния катун се забелязват букети от най-различни боклуци – найлонови пликчета, лепило, салфетки, вафли и т.н. Китната гледка е допълнена от отходните води на Симеоново, които се стичат като река, в която играят малките представители на по-тъмната раса. Подстъпите към катуна са старателно „минирани” – на всеки метър има човешки или животински изпражнения Човек трябва ловко да лавира, за да не настъпи някоя „мина”. Следва така нареченият „царски” път с прясна дълбока кал и следи от каруци. Разбира се, докато се пресече, задължително трябва да се внимава за страничните ръждясали колове и железа. Успяваме да пресечем невредими и достигаме до крайната цел – циганския катун. Ориенталската гледка връща екипа ни в епохата преди новата ера. Най-напред се забелязва как смуглите ни приятели крадат ток от минаващия наблизо кабел. От една от колибите се носи пуснато на макс „Шоуто на Слави“, от другата се долавят реплики на Махмуд от поредния турски сериал. Звукът се чува ясно през тънките стени, изградени от откраднати рекламни пана за „вафла трепач”, мокет, балатум и картони.
Първа ни пресреща дама със звучното име Фикре По погледа й се досещаме, че като че ли ни няма много доверие. Въпреки предварителния сценарий, от интервюиращи се превръщаме в интервюирани. „Какво правите тука, бе?”, пита ни ядливо Фикре, а мъжът й тръшва вратата на колибата им. „Да ви попитам как живеете”, отговаряме въодушевено и малко притеснено, защото зад гърба ни постепенно се трупа тълпа от десетина едри мъжаги, готови също да ни анкетират. По подобие на всеки свой събрат, и Фикре започва да се оплаква от живота си: „Нямаме пари, аз съм стара жена”, след което се скрива при мустакатия си съпруг. Тръгваме напред и стигаме до основната група на катуна. Около 9-10 ергени стоят и се чудят как сме успели да се доберем до съкровенната им база. Единият от тях държи брадва и „учтиво” моли фоторепортера ни да престане да снима: „Може ли да не ни снимаш. Недей да се правиш на луда, защото ще ти счупим апарата!” Отиваме при старейшината – едър чичко, определено най-интелигентен от всички, и започваме да го разпитваме. Чичо Митко (така се казва старейшината) споделя с нас: „Сега тука няма много хора, нищо, че е неделя.
Веднъж развързал езика си, достолепният господин продължава да говори тежки думи по адрес на държавата: „Имахме катун малко по-надолу, но оттам ни изгониха. Общината не ни помага. Кметът и оттук ще ни изхвърли до месец. Нали знаете приказката - Те не ни пускат у селото, а ние питаме попа къде живее. Ненадейно от някакъв черен път се задава каруца с изнемощял кон и всички решаваме единодушно, че е време за раздяла. Явно хората започват да си идват от работа. Тръгваме си, а Фикре на изпроводяк ни тегли една майна на ромски език, която не разбираме, но усещаме за какво става въпрос...
Иван Атанасов
