Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет, тъй като законът изрично допуска подобна възможност, посочват в своя позиция от Фискалния съвет. Експертите акцентират, че ако НС не успее да приеме фискалната рамка за 2026 г. навреме, държавата продължава да функционира по специална временна процедура, която гарантира основните дейности и разходи.
Темата стана особено актуална, след като се превърна в основна и за дебатите по подаването на оставка на правителството днес. Докато опозицията и доскорошните управляващи си прехвърляха горещия картоф, пред сградата на НС синдикатите описваха апокалиптични сценарии и заплашваха с протести.
Какво обаче следва наистина, ако страната влезе без нов бюджет в 2026 г.?
В този режим, обясняват от Фискалния съвет, приходите в държавната хазна се събират по съществуващите закони и правила. Разходите обаче се ограничават до нивата, реализирани през същия период на предходната година: държавата няма право да изхарчи повече, отколкото е изхарчила тогава, и не може да надхвърли реално постъпилите приходи. При нужда – например в резултат на нови закони или нормативни промени – се правят корекции, които да осигурят изпълнение на новите задължения. През цялото време се спазват правилата за фискална дисциплина, включително ограниченията върху дефицита и дълга.
Министерският съвет може да поема нов дълг, но само с цел да погаси стар, който изтича в същата година, тоест не могат да се правят нови заеми за финансиране на разходи. Тази временна схема може да продължи най-много три месеца, като периоди без работещ парламент – например по време на избори – не се броят. Ако след изтичането ѝ бюджет все още няма,
Народното събрание трябва да вземе специално решение, по предложение на правителството, с което да удължи действието на временните правила.
През последното десетилетие България е попадала няколко пъти в подобна ситуация, припомнят още от Фискалния съвет. Пример за това са 2022 и 2023 г. И в двата случая автоматично е задействана същата временна процедура, която позволява на държавата да работи нормално, докато бъде приета нова фискална рамка.
