Учени откриха скали, които произвеждат водород и действат като естествени реактори, предоставяйки улики за дълбоководната химия и възникването на живота. Професор Йохан Лисенберг от университета в Кардиф изследва проба от масива Атлантида, съдържаща мантийна скала, променена от морска вода.
Тези скали съдържат тъмен минерал, наречен оливин, богат на желязо и магнезий. Изследванията показват, че когато морската вода реагира с ултрамафични скали, богатите на желязо минерали като оливин се трансформират в нови форми и освобождават водород.
Тази богата на водород среда може да поддържа микроби, които не разчитат на слънчева светлина и използват химични реакции вместо фотосинтеза.
Южно от сондажната площадка се намира находището „Изгубеният град“ – струпване на горещи извори на дъното на Атлантическия океан. Всеки от тях е хидротермален отвор – подводен извор, където от земната кора извира загрята, богата на минерали вода, подхранваща процъфтяващи микробни съобщества на океанското дъно.
Много модели за произхода на живота сега разглеждат богатите на водород алкални среди, като например Изгубения град, като обещаващи места за появата на първите метаболитни мрежи.
Те помагат на учените да оценят как водородът и други газове от такива скали са повлияли на историята, климата и химията на Земята.
