От началото на прехода през 1989 г. до края на 2024 г. България е получила близо 70 млрд. лв. безвъзмездно финансиране от външни източници, като над половината от тях са концентрирани през последното десетилетие. В края на този период грантовете са достигнали около 3% от средногодишния БВП на България, докато в началото на прехода те са формирали едва стотна от него.
Като дял от държавните приходи след присъединяването към ЕС, външното финансиране достига близо 7% на година с пикове около 10% през 2015 и 2022 г. сочи още анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Най-голям дял идва от предприсъединителните фондове на ЕС и оперативните програми, но страната ни е получавала финансиране и от други държави, включително САЩ, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция и Япония.
Около 1/3 от средствата са за земеделие, 10-15% – за инфраструктура и транспорт, региони и селски райони, околна среда и иновации, а близо 10% са за човешки ресурси. Най-много проекти има в областта на образованието, човешките ресурси, иновациите и социалните дейности.
Безвъзмездното финансиране е ключов фактор за развитието на всички сектори, за административния капацитет и институциите, като понякога служи и като катализатор за структурни реформи, акцентират от ИПИ. Над 90% от грантовете идват по линия на членството на България в ЕС, като най-големи са средствата по оперативните програми (около 35 млрд. лв.) и Общата селскостопанска политика (около 20 млрд. лв.).
Най-голям дял от средствата е насочен към икономически добре развитите центрове – София, Пловдив и Бургас. Основни бенефициенти са държавни институции, министерства, общини, образователни и културни институции.
