Операцията по преместването на танкера „Кайрос“ от района край Ахтопол приключи успешно. Корабът, който е част от руския „сенчест флот“, вече е закотвен на безопасно място пред Бургаския залив. Той е официално задържан от българските власти до пълното възстановяване на всички разходи, направени от държавата след навлизането му в български териториални води.
В продължение на близо 10 дни 275-метровият танкер стоя на по-малко от една морска миля от брега на Ахтопол. Корабът беше повреден след удар от два безпилотни морски дрона. Близостта му до брега създаде сериозни притеснения заради риск от авария и разлив.
Преместването продължи около четири часа. В операцията участваха три влекача и катер. „Кайрос“ беше изтеглен на буксир и закотвен на около осем морски мили от Поморие и осем морски мили от Созопол, точно пред Бургаския залив.
Защо корабът е задържан?
Със заповед на ИА „Морска администрация“ танкерът е юридически задържан. Причината е, че се намира в отговорния район на дирекцията и е причинил разходи на българската държава. Те ще бъдат изчислени и предявени на корабособственика.
Собственикът на „Кайрос“ е компания, регистрирана в Китай. Корабът няма валидна застраховка. Това е типична характеристика за плавателни съдове от руския „сенчест флот“, използвани за превоз на руски петрол в заобикаляне на санкциите срещу Москва.
Руският „сенчест флот“ е неофициална мрежа от танкери, използвани за износ на руски петрол и нефтопродукти след въвеждането на санкциите срещу Москва. Тези кораби не са обявени като руски, но реално обслужват руския енергиен износ.
Корабите от „сенчестия флот“ често са стари и с ограничена поддръжка. Те сменят имена, флагове и компании собственици. Регистрират се в държави с по-слаб контрол. Много от тях нямат валидна застраховка или използват застрахователи извън международно признатите клубове. Това ги прави високорискови при аварии.
След 2022 г. броят на тези танкери рязко нарасна. ЕС и САЩ официално признават, че „сенчестият флот“ е ключов инструмент за заобикаляне на ценовия таван и санкциите върху руския петрол.
Какво следва и защо имаше страхове?
По българското и международното право корабът не може да напусне териториалните води, докато разходите не бъдат платени. При отказ за плащане държавата може да заведе съдебен иск. След съдебна процедура България има право да придобие собственост върху танкера и да го предаде за скрап. Стойността му се оценява между 5 и 11 милиона долара.
Притесненията на хората край Ахтопол бяха свързани с възможен разлив на горива. Корабът беше повреден и стоеше опасно близо до брега. При инцидент щетите за природата, туризма и рибарството щяха да бъдат тежки. След преместването му пред Бургаския залив рискът беше значително намален. Контролът върху „Кайрос“ остава постоянен.
Какво могат да направят държавите?
По международното морско право крайбрежните държави имат право да действат, когато кораб представлява риск за безопасността или околната среда. Те могат да задържат плавателен съд при липса на застраховка, при технически неизправности или при разходи, направени от държавата.
Държавата може да поиска обезпечение. Може да предяви иск към корабособственика. При отказ за плащане следва съдебна процедура. В определени случаи, след решение на съда, държавата може да придобие собственост върху кораба. Това е стандартна практика, когато собственикът не поема отговорност.
Всички тези действия се извършват в рамките на международните конвенции и националното законодателство. Те не изискват извънредни мерки или политически решения.
Идентични случаи в други държави
През 2023 г. Германия конфискува танкера Eventin, свързан с руския петролен износ. Корабът остана задържан след дълъг правен спор заради санкционния режим и неясната собственост. Германските власти го поставиха под държавен контрол.
Дания и Швеция многократно са задържали танкери от „сенчестия флот“ за технически проверки в Балтийско море. Причините са били липса на застраховка и опасения за морската безопасност. Част от корабите са били освободени едва след отстраняване на нарушенията.
Финландия и Естония прилагат засилен контрол върху преминаването на такива танкери през техните морски зони. В редица случаи са отказвали транзит или са налагали дълги инспекции. Това е официално обявена политика за намаляване на екологичния риск.
Във всички тези случаи действията на държавите са били основани на съществуващото право. Не са предприемани извънредни или незаконни мерки.
Защо тези кораби будят тревога?
Основният риск е екологичен. Старите танкери без надеждна застраховка могат да причинят тежки разливи. При такива инциденти разходите често остават за държавата, а не за собственика.
Вторият риск е свързан с липсата на прозрачност. При авария често е трудно да се установи кой носи отговорност. Това забавя реакцията и компенсациите.
Затова ЕС и отделни държави третират корабите от руския „сенчест флот“ като повишен риск. Подходът е превантивен. Целта е да се избегнат щети, а не да се реагира след катастрофа.
