Руският президент Владимир Путин даде ясен сигнал, че няма да отстъпи от исканията си Украйна да се откаже от територии. Това става на фона на засиления натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп за мирно споразумение. В остра реч пред годишното заседание на руското Министерство на отбраната Путин заяви, че Москва е готова да действа със сила. Заплаши, че ако Украйна и съюзниците ѝ откажат „съдържателни преговори“, Русия ще постигне целите си по военен път.
Путин говори за „освобождаване на исторически земи“. С това той визира териториите, които Москва настоява Киев да отстъпи. Именно този въпрос остава основна пречка в мирните преговори, пише CNN.
Формулировката за „освобождаване на исторически земи“ отново постави под съмнение ангажимента на Кремъл към международното право. Този аргумент остава в основата на руските искания Украйна да отстъпи части от своята територия – ключов препъникамък в мирните разговори.
Мир под натиск и без яснота
Докато Москва говори за дипломация, действията ѝ на терен показват друго. Русия незаконно анексира Донбас, без да контролира напълно региона. Според Института за изследване на войната, при сегашното темпо руската армия би могла да завземе целия район най-рано през 2027 г.
В този контекст настояването на Вашингтон за бърз мир все по-често поражда въпроси в Европа. Президентът Тръмп твърди, че споразумението е „по-близо от всякога“, но не представя ясна рамка за сигурността на Украйна след края на бойните действия.
Украинският президент Володимир Зеленски категорично отхвърли признаването на окупираните територии. Той предупреди, че реториката за „исторически земи“ не застрашава само Украйна. „В Европа има и други държави, които някой в Русия може един ден да нарече свои“, заяви Зеленски.
Разлом между съюзниците
Речта на Путин подчерта и нарастващото разминаване между САЩ и Европа. Докато Вашингтон търси изход чрез сделка, европейските държави настояват за дългосрочни и реални гаранции за сигурност.
Путин заяви, че Русия води диалог със САЩ, но постави под съмнение възможността за смислени преговори с Европа.
Според него това може да стане едва след „смяна на сегашните европейски елити“ – изказване, възприето от редица анализатори като открита намеса във вътрешната политика на ЕС.
Европа под натиск да поеме отговорност
Изказванията идват дни преди ключова среща на върха в Брюксел, на която ЕС трябва да реши как да продължи финансирането на Украйна. Обсъждат се два варианта – използване на замразени руски активи или общо европейско заемане.
Пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че подкрепата за Украйна е въпрос не само на солидарност, но и на собствената сигурност на Европа. „Няма по-важен акт на европейска отбрана от това“, заяви тя.
Докато Москва не показва готовност за отстъпки, а Вашингтон настоява за бърз резултат, рискът от мир без устойчиви гаранции остава реален – с потенциални последици далеч отвъд Украйна.
