Руският президент Владимир Путин нарече европейските лидери „малки прасета“, които искали да се възползват от евентуалния разпад на Русия. Коментарите бяха направени в навечерието на ключова среща на лидерите на ЕС, на която се обсъжда сделка за осигуряване на финансиране за Украйна. По думите на Путин Европа се стремяла да си върне „нещо, което е загубила в предишни исторически периоди“, и да си „отмъсти“ на Русия.
На годишно заседание на руското министерство на отбраната Путин обвини бившия президент на САЩ Джо Байдън, че „съзнателно“ е отприщил войната в Украйна. Добави, че „европейските малки прасета“ незабавно са подкрепили американците.
Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. след което беше подложена на мащабни западни санкции и дипломатическа изолация.
„Русия демонстрира устойчивост в икономиката, финансите, вътрешнополитическата ситуация в обществото и в сферата на отбранителните способности“, заяви Путин.
Той добави, че Москва е готова за диалог с Европа, но това няма как да се случи с „настоящия състав на европейските политици“.
Въпреки периодичните изявления за отвореност към преговори, Кремъл продължава военните действия и отхвърля мирни предложения, които изискват изтегляне от окупираните украински територии. Киев и съюзниците му обвиняват Русия, че използва разговорите като инструмент за натиск, а не като реална дипломация.
От началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Русия е обвинявана от ООН, Международния наказателен съд и множество правозащитни организации в убийства на цивилни, изтезания, насилствени депортации, сексуално насилие и умишлени удари по гражданска инфраструктура. Масовите гробове в Буча, Ирпин и Изюм, разрушените болници и училища, ударите по енергийни обекти посред зима не са „западна пропаганда“, а документирани факти.
Особено тежко е положението с депортирането на украински деца в Русия – престъпление, заради което Международният наказателен съд издаде заповед за арест срещу Путин. Това е безпрецедентен акт, който поставя руския президент редом до най-тежко обвиняемите лидери в съвременната история.
Реториката за „готовност за диалог“ звучи кухо на фона на отказа на Москва да прекрати огъня, да се изтегли от окупираните територии или дори да признае суверенитета на Украйна. Русия не предлага мир, а диктат, подкрепен с ракети, дронове и ядрени заплахи.
Когато Кремъл говори за „деградация на Европа“, той пропуска да спомене собствената си деградация – унищожена свобода на словото, репресии срещу опозицията, мобилизация на хиляди млади мъже за война без край и превръщане на цялото общество в заложник на една империална фиксация.
Истинският въпрос вече не е дали Европа „иска разпада на Русия“, а докъде е готова да стигне руската власт, за да избегне отговорност за извършеното в Украйна. Защото историята показва, че държави, които отказват да признаят престъпленията си, не спират сами – те биват спирани.
Какво още трябва да се случи, за да бъде спрян? Още масови гробове като тези в Буча, Ирпин и Изюм, където бяха открити тела на цивилни със завързани ръце и следи от изтезания? Още удари по жилищни квартали, болници, родилни отделения и училища, далеч от фронтовата линия? Още ракетни атаки по енергийната инфраструктура, оставящи милиони хора без ток, отопление и вода посред зима? Или още кадри на убити деца, погребани под руините на собствените си домове?
Или може би още хиляди депортирани украински деца, откъснати от семействата си и извозени в Русия – престъпление, което Международният наказателен съд вече квалифицира като основание за заповед за арест срещу руския президент? Още системно сексуално насилие, документирано от ООН? Още насилствена русификация, „филтрационни лагери“ и изчезнали цивилни в окупираните територии? Историята вече е виждала подобни престъпления и винаги цената на бездействието е била по-висока от цената на навременната реакция.
Войната в Украйна не е геополитическа игра, а човешка трагедия, за която отговорността носи едно конкретно решение: решението на Кремъл да нападне суверенна държава.
