Народното събрание ще разгледа днес промени в Кодекса на труда и Семейния кодекс. В дневния ред са включени три законопроекта за изменение и допълнение на трудовото законодателство, както и общ законопроект за промени в Семейния кодекс на второ четене.
Какво се променя в Кодекса на труда
Предлаганите изменения в Кодекса на труда целят подобряване на баланса между професионалния и семейния живот на работещите родители. Те предвиждат разширяване на възможностите за гъвкаво работно време и работа от разстояние за родители и осиновители на деца до 12-годишна възраст.
Сред предложенията са и:
- възможност за ползване на платен годишен отпуск по часове;
- разделяне на отпуска по бащинство на части, вместо ползването му наведнъж.
Промени в Семейния кодекс
Депутатите ще обсъдят на второ четене изменения в Семейния кодекс, които обединяват три законодателни инициативи, свързани с упражняването на родителските права след раздяла или развод. Целта на промените, според вносителите, е по-ясна регламентация на родителската отговорност, личните отношения с детето и задълженията на двамата родители.
Сред ключовите предложения са текстове, свързани със:
- „системно възпрепятстване на личните отношения“ между дете и родител;
- въвеждане на понятието „отчуждаващо поведение“ при родителски спорове;
- разширяване на ролята на експертизи, вещи лица и свидетелски показания в съдебните производства.
Остра критика от гражданския сектор
От Българския фонд за жените изразиха категорично несъгласие с предложените промени и предупредиха, че те могат да имат тежки последици за жертви на домашно насилие.
„Правителството в оставка в последните си дни иска да обрече жертвите на домашно насилие на тормоз до гроб“, заявяват от организацията.
Оттам поставят въпроса защо председателят на парламента Рая Назарян е включила законопроекта в програмата за 18 декември и защо се бърза с приемането му, при положение че граждански организации и експерти са обединени в становищата си против текстовете.
Основните опасения
Според фонда липсва яснота и дефиниция за понятия като „системно възпрепятстване“ и „отчуждаващо поведение“, което създава риск от злоупотреба по субективна преценка. Те напомнят, че понятието „родителско отчуждение“ е въведено през 80-те години от американски психиатър, но впоследствие е отречено, а Европейският парламент в резолюция от 2017 г. препоръчва то да не се използва при съдебни дела.
Организацията посочва, че твърденията за „отчуждение“ често се използват срещу жени, жертви на домашно насилие, като по данни на неправителствения сектор над 73% от тях губят попечителството над децата си.
Липса на подготовка и бюджет
От Българския фонд за жените подчертават, че предлаганите промени ще доведат до безкрайни експертизи и съдебни процедури, за които нито съдът, нито Агенцията за социално подпомагане, нито отделите „Закрила на детето“ са подготвени.
Липсва и оценка на финансовото отражение – законопроектът не е разглеждан в комисията по бюджет и финанси, нито в социалната комисия.
Организацията уточнява, че бащите действително не са равнопоставени в практиката, но според тях проблемът не е в законодателството, а в трайната съдебна практика.
„Ако промените в Семейния кодекс бъдат приети, очакваме сериозна ескалация на случаите на домашно насилие и насилие, основано на пола, включително такива с фатален край“, предупреждават от Българския фонд за жените.
