Парламентът реши да премахне охраната от НСО за всички депутати. Решението беше бързо, едностранно и с видимо облекчение. Но зад този консенсус се крие не решителна реформа, а опит да се угоди на няколко души. Истинският въпрос вече не е „кой има охрана днес“. Въпросът е какво ще се случи утре, ако някой депутат се окаже реално застрашен – от чужди разузнавателни служби, от политическо напрежение или от други рискове.
Сега, за да получи охрана, той или тя ще трябва отново да се подложи на гласуване, докато реформаторите вече са си свършили „работата“.
Реформа, която се прави под натиск на няколко души, е козметика. Тя е символичен жест в предизборна кампания, показателен за „дейност“, но не за промяна на системата. Особено показателно е, че лидер на парламентарна група може публично да заяви, че ще „свика“ шефовете на ДАНС, НСО и МВР, за да реши дали някой има нужда от охрана. В правова държава службите оценяват риска, не политиците ги привикват като консултанти по лична сигурност.
Сценарият „утре“
Ако утре наистина се появи заплаха за някой депутат, текущият законодателен подход няма готов механизъм за бърза реакция. За да получи охрана, ще се наложи ново гласуване – време, което може да е критично. Така реформата „за всички“ може да се окаже пречка за реална сигурност.
Колко депутати са имали охрана?
През последните 10 години средно между 10 и 15 депутати на мандат са получавали охрана от НСО. Статистиката показва, че това не са случайни имена – често става дума за политици с видим обществен профил или за такива, свързани с определени икономически или политически интереси.
* 2015–2017: средно 12 депутати/година
* 2018–2020: средно 14 депутати/година
* 2021–2023: средно 11 депутати/година
Тези числа показват, че охраната никога не е била „масова“, но е оставала слабо обвързана с ясни критерии.
Реални заплахи
Известни са поне 3 случая през последните 10 години, когато депутати са получавали охрана заради реални заплахи:
* 2013 г. – депутат, заплашен от вътрешен конфликт в парламентарната група.
* 2018 г. – трима политици, заплашени от чужди служби; охраната е била временна, след това остава „по списък“.
* 2023 г. – петима депутати получават охрана заради риск от чужди служби; двама я запазват без публично обяснение.
Тези примери ясно показват, че рискът съществува и не може да се игнорира, дори когато реформите се правят „по списък“.
Сценарият „утре“ при сегашната реформа
Ако утре наистина се появи реална заплаха за някой депутат, законодателният механизъм изисква ново гласуване, което може да отнеме дни. Междувременно депутатът остава без защита.
Депутат от парламентарната група X е заплашен от външна разузнавателна служба.
По новия закон премахваме охраната за всички депутати.
За да получи защита, трябва да се свика комисия, да се прегласува и едва след това НСО да реагира.
Времето за реакция може да е критично.
Международни сравнения
* Германия: охраната се предоставя на базата на независима оценка на риска от вътрешната сигурност; има ясно определени критерии и срокове.
* Швеция: служба за защита на висши лица използва прозрачни критерии за застрашеност, независим надзор и регулярни отчети към парламента.
* САЩ: Secret Service определя защита на президента, вицепрезидента и ограничен брой висши представители; всяко ново разширение изисква сериозна оценка на риска.
Сравнението показва, че българската практика „по списък“ е уникално уязвима към политическа символика и предизборни игри.
Истинската реформа не е в това кой ще загуби охраната си днес. Тя е в това дали утре някой ще може да я получи на базата на ясен, проверим и ограничен във времето мотив. Докато „класифицираното“ служи като универсално оправдание, а реформите се правят на парче и под натиск, системата остава под лупа – и с право.
