„Имаме прост избор“, заяви полският премиер Доналд Туск на важна среща на върха на ЕС. „Или пари днес, или кръв утре. И не говоря само за Украйна. Говоря за Европа.“
Посланието на Туск беше ясно: свободата на самите европейци се решава на калните бойни полета на Украйна. Държавите от ЕС могат да платят сега, за да спрат Владимир Путин там, или да плащат по-късно, когато руските войски стигнат до тях.
Формулата на Туск – пари или жертви – оголва основния конфликт в ЕС около подкрепата за Украйна: какво всъщност са готови да дадат 27-те държави, за да спасят Украйна и самите себе си?
Отговорът дойде в четвъртък през нощта в Брюксел: в идеалния случай – нечии други пари.
В 2:56 ч. след полунощ, в дъждовна брюкселска нощ, лидерите на ЕС постигнаха сделка за заем от 90 млрд. евро от финансовите пазари, с който Украйна да бъде подкрепена през следващите две години. „Поехме ангажимент и го изпълнихме“, обяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща, пише Politico.
Зад официалната реторика обаче моделът е ясен: разделен съюз, който месеци наред спори кой да плати сметката – и вероятно спорът още не е приключил.
Европа без Америка
От Втората световна война насам Европа разчита на американската военна мощ за собствената си сигурност. След февруари 2022 г. разчиташе и на американските пари за защитата на Украйна. След като Доналд Тръмп се върна в Белия дом и прекрати финансирането тази година, европейците увеличиха приноса си – но не достатъчно, за да запълнят празнината.
Така ЕС беше принуден да търси друг източник на средства.
Германският канцлер Фридрих Мерц и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен имаха план: използване на замразените руски активи, държани в белгийска банка. В продължение на два месеца те се опитваха да убедят останалите лидери.
Белгийският премиер Барт де Вевер обаче отказа, опасявайки се от съдебни дела и ответни действия от страна на Кремъл. Така се стигна до план Б – общ дълг на ЕС, гарантиран от бюджета на съюза.
В крайна сметка Мерц отстъпи, а резервният вариант събра подкрепа в последния момент. Формално заемът може някога да бъде погасен с руските активи, но това остава неясно.
Парите не стигат
По данни на Международния валутен фонд Украйна е изправена пред финансова дупка от 72 млрд. евро само за следващата година.
„Няма по-важен акт на европейска отбрана от подкрепата за отбраната на Украйна“, заяви фон дер Лайен преди срещата.
Проблемът е, че много европейци вече не са убедени.
Институтът „Кил“ отчита, че новите ангажименти за помощ през 2025 г. може да паднат до най-ниското си ниво от началото на войната. В същото време разликите между държавите се задълбочават.
Франция, Германия и Великобритания увеличиха помощта си, но скандинавските страни продължават да дават най-много спрямо БВП. Италия и Испания, по оценка на института, са допринесли „много малко“.
Същият разлом се видя и преди срещата в Брюксел: южните държави и Белгия се противопоставиха на плана с руските активи, докато Германия и Северът настояваха за него.
ЕС от 27 на 24
По условията на финалната сделка Унгария, Чехия и Словакия изобщо няма да участват във финансирането. ЕС от 27 държави се превърна в съюз на 24.
На хартия това не би трябвало да е проблем. Общият БВП на ЕС е 18 трилиона евро, срещу 2 трилиона за Русия. Дори без Норвегия и Великобритания Европа има ресурсите да спре Путин – ако наистина иска.
Най-тревожното за съюзниците на Украйна обаче е умората на избирателите. Проучване на Politico показва, че в Германия и Франция хората са дори по-склонни да намалят помощта за Киев, отколкото в САЩ.
Пред разлом между държави, които са уморени да плащат, и такива, които никога не са плащали достатъчно, европейските лидери избраха най-лесния възможен отговор. И дори той едва не се провали.
