През 2025 г. близо 10 млн. лв. от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за специализирана извънболнична медицинска помощ остават неусвоени. Това на практика означава хиляди неизползвани направления за преглед при лекар-специалист, показва стенограма от заседание на Надзорния съвет на Касата от 7 декември.
От НЗОК обясняват, че средствата няма да бъдат изгубени, а ще се използват авансово за следващата финансова година. „Сумата ще бъде изплатена предварително за 2026 г., което води до леко намаляване на процента на увеличение на бюджета“, посочва директорът на дирекция „Бюджет и финансови параметри“ Ганка Аврамова.
Това обяснение обаче предизвика критики. Членът на Надзорния съвет проф. Григор Димитров подчерта, че не става дума за икономии, а за реално неусвоени средства. „От една страна хората не могат да стигнат до специалисти, а от друга – пари остават неизползвани. Това е сериозен проблем“, заяви той и настоя за подробна справка за неизразходваните средства.
Допълнително напрежение създава и проектобюджетът на НЗОК за 2026 г., в който делът на специализираната медицинска помощ остава едва 4,7% от общия бюджет. Според здравни експерти именно този сектор е ключов за ранната диагностика и контрола на хроничните заболявания и подценяването му има пряко отражение върху достъпа до лечение.
Управителят на НЗОК доц. д-р Петко Стефановски пое ангажимент да бъде подготвена справка за неусвоените средства, но без конкретни срокове и без яснота дали това ще доведе до промяна в разпределението на бюджета.
Темата идва на фона на все по-нарастващото доплащане от страна на пациентите. По данни на „Евростат“ около 34% от всички разходи за здравеопазване в България се покриват директно от джоба на хората – за лекарства, частни прегледи, изследвания и доплащания в болници.
Според анализ на „Хелт Метрикс“ един български пациент в момента плаща средно около 790 лв. годишно за здраве. Прогнозите сочат, че до 2040 г. тази сума може да надхвърли 1100 лв.
Причината за това е и фактът, че много утвърдени специалисти не работят с НЗОК заради ниското заплащане. Един преглед с направление се заплаща от Касата с около 50 лв., докато в частните кабинети цените започват от 80 лв. и могат да достигнат 200 лв. при допълнителни изследвания.
На този фон неизползваните милиони за направления поставят под въпрос ефективността на здравното финансиране и реалния достъп на пациентите до специалисти.
Какви може да са причините?
Възможните причини за това, че 10 млн. лв. за специализирана медицинска помощ остават неизползвани, са няколко и се наслагват една върху друга. На първо място е ограниченият брой направления, които личните лекари получават всеки месец, което на практика спира пациентите още на входа към системата. Дори когато има медицинска необходимост, направленията често се изчерпват рано.
Втора ключова причина е отказът на все повече лекари-специалисти да работят с НЗОК заради ниското заплащане. Един преглед по здравна каса се заплаща значително по-ниско от частния, което прави договорите с Касата икономически неизгодни за много специалисти, особено в големите градове.
Допълнителен фактор е неравномерното разпределение на специалистите и лечебните заведения в страната. В някои региони направления има, но няма лекари, които да ги поемат, докато в други търсенето е значително по-високо от предлагането.
Не на последно място, сложните административни правила и отчетността към НЗОК също обезкуражават част от медиците да работят по линия на специализираната помощ. Всичко това води до парадокса пациенти да плащат от джоба си, докато средства в бюджета остават неусвоени.
