Не знам кога започна романсът ни с боба. Когато бях студентка във Факултета по журналистика, в почивките ядяхме боб с люти чушки, когато бях студентка в Солун, на всяко прибиране молех майка ми да готви боб с люти чушки, когато онзи ден отидох в едно вървежно заведение с всякакви меса, за малко да поплача, че бобът в гърне е свършил.
Ситуацията ескалира дотам да си татуирам бобено растение преди няколко години, а към днешна дата – след няколко години политическа журналистика, стотици интервюта за енергетика, икономика, околна среда, геополитика и отбрана, плюс една видяна на място война по-късно – да пиша рецепта за чушки с боб.
Интересна вметка е, че бакалавърската си степен завърших с разработка за кулинарната журналистика. Дисертацията ми е за дезинформация. На първо четене двете се срещат трудно, само че аз съм пребивавала в села с бесарабски българи в Украйна и зная, че имах много повече желание да боря дезинформацията за тях, като разказвам как събират арпаджик, колко вкусно готвят най-бавно тичалата патица (вярдячка по чушмелийски) и как техните пълнени чушки се наричат „напат пипер“, отколкото да говоря за дронове и сирени.
Та, да се върна към чушките, ако трябва да съм честна (което обикновено е позитивно), романсът ни с боба започна в ранна детска възраст – баба правеше най-съвършения боб на света. Та с времето бледата ми реплика на този същия боб, който баба правеше, започна да влиза в чушките, с една-две добавки от мен, с които, пак честно казано, баба вероятно щеше да се съгласи. Та днес дами и господа, готвим Чушки с боб „Баба Дима“.
Не работим с грамажи, сложно е да кажа колко боб трябва да накиснем предварително. Лично аз използвам ситен бял боб, подозирам, че би се получило и с различен – каквото душата иска. Боба накисвам от предходния ден в купа с вода.
След като е киснал едни 20-тина часа, варя боба три пъти. Преди да го сложа да ври, личната ми психопатия изисква да беля от люспите бобчетата, които сами са показали знаци за желание да бъдат обелени. Варим боба в студена вода, изчакваме да заври, оставяме 2-3 минути, сменяме водата със студена, пак варим до завиране, пак сменяме, така правим три пъти. Четвъртата вода е печеливша, тя ще е нашата избраница, в която да сготвим боба.
За готвенето ни трябва морков, нарязан на ситно, лук, нарязан на ситно, няколко скилидки чесън, и те наситнени. Не зная как правите във вашето семейство, баба винаги слагаше чесън на боба, така че тук работим така. Не помня дали баба слагаше и чубрица, и джоджен, но аз правя така и май се получава. В четвъртата вода слагаме моркова, чесъна, лука и подправките и ги оставяме да се готвят. Не сипваме много вода, защото бобът ни трябва гъст.
Готви се, колкото време реши, никой не може да каже. Не слагаме сол преди почти финала на готвенето, ако го направим в началото – бобчетата ще останат твърди. Слагаме и малко черен пипер, защото никога не е излишно. Опитваме и обикновено добавяме още чубрица и джоджен, защото също никога не са излишни. Задължително е към края на готвенето да добавим и малко домат – може да е пресен и настърган, доматен сок, доматено пюре, домат от консерва, каквото ни харесва (или каквото имаме в хладилника).
В този момент вече се отклоняваме от рецептата на баба, но, пак казвам, едва ли би имала против. Тайната съставка на нашите чушки с боб е сушен домат. Нарязваме на ситно 2-3 сушени домата и слагаме директно в сготвения боб. Идват и две други допълнения – праз лук и орехи. В малко от зехтина, в който доматите са живели досега, задушаваме праз – колкото душата ни иска, което значи повечко (зависи от количеството боб, около 200 гр боб получават около 2 стръка праз). Та задушаваме праза в зехтина от доматите, не го правим много мазно, използваме 1–2 супени лъжици зехтин максимум.
Докато задушаваме, добавяме и червен пипер, като си мислим, че правим запръжка, без на практика да правим реална запръжка. Добавяме задушения праз в сготвения боб. Добавяме също и орехи, които сме начукали, смлели или в моя случай – нарязали с ножа на ситно (много е забавно). Количеството отново е по желание, може би около шепа орехи на 150 гр суров боб.
Към този момент би следвало да сме получили сместа, с която ще пълним чушките. Самите чушки 30-тина минути преди пълнене накисваме в топла вода. Режем крайчетата им, за да не изскочи боба от широката страна. Преди да пълним чушките, ги вадим от водата и ги оставяме да се отцедят за 5 минути. Пълним ги, редим в тавичка, не слагаме мазнина, нищо лошо няма да им се случи, ако не намазним. Единствено намокряме горната част на чушката с няколко капки вода, за да не изгори безобразно много (и да изгори, пак нищо лошо няма да ѝ се случи, пак ще е вкусна). Печем кратко (10-тина минути, наблюдаваме да не почерняват много) на предварително загрята фурна, горен и долен реотан, на 170–180 градуса.
Чушките с боб се ядат с люти чушки, защото лютите чушки и бобът се обичат. Вкъщи се опитваме да не ядем много хляб, но предполагам, че някоя топла маслено-чеснова пърленка много ще върви, с мъничко сминдух за радост и щастие. Червеното вино също ги обича, извадете си и коледните чинии – по-вкусно е, ако някой елен с шапка (а може и без шапка) се вижда под тях.
И това е – чушки с боб „Баба Дима“. Не мерим нищо, пробваме и както го усетим. Все ще стане вкусно, нали е с любов.
Хубави празници и щастие! И наздраве с по една-две-пет чушки.
Илияна Маринкова
