Историци, етнолози и журналисти се обявиха срещу инициативата за отбелязване на „14 века България в Европа“. Те предупреждават, че тя възпроизвежда модела на помпозните юбилейни чествания от времето на късния социализъм, използвани за идеологическа мобилизация, националистическа пропаганда и кооптиране на науката. Според тях подобни инициативи насърчават кухо патриотарство и авторитарни нагласи, вместо критично осмисляне на историята.
Подписалите изразяват сериозни резерви както към избора на дата, така и към мащаба и логиката на планираното честване. Те подчертават, че самата отправна точка е проблематична.
„Почти никой не приема безрезервно 632 г. като начало на българската държавност“.
Според тях, макар тази година да присъства в учебниците, „мнозинството от професионалните историци говорят за процес, който не би могъл да се вмести в конкретна дата“. В писмото се отбелязва още, че предварително заявената продължителна подготовка разкрива несъразмерността между планираното честване и историческите факти:
„Заявката за предстояща продължителна подготовка същевременно показва мащаба на замисленото честване – съвършено непропорционален на случилото се в набелязания исторически момент, на крайно оскъдните ни познания и на запазените извори за него“.
Подписалите призива виждат инициативата като част от дългогодишна традиция на помпозни юбилейни прояви, които следват предсказуем сценарий:
„Всяка подобна годишнина е само повод за юбилейни кръгли маси и конференции (най-често – с псевдоакадемичен характер), за банални речи, за медийно самоизтъкване на началници и амбициозни подизпълнители, за разточителни разходи и бутафорни артефакти“.
В писмото се оспорява и широко разпространеното твърдение, че подобни чествания укрепват националното самочувствие:
„Тъкмо напротив – досегашният опит показва, че приповдигнатите празнувания по изкуствено нарочени поводи разпалват кухо патриотарство, отблъскват и отчуждават критично мислещите, предизвикват досада и ирония“.
Подписалите предупреждават, че тези практики имат и по-дълбоки обществени последици:
„Те само засилват ретроградните, мракобесни и авторитарни тенденции, социалната склероза, безпътицата и застоя“.
В текста изрично се прави исторически паралел с начина, по който властта преди 1989 г. е използвала юбилейни чествания:
„Чрез назначения в „престижни“ юбилейни комитети режимът преди 1989 г. кооптираше академични историци, които му се отплащаха с радикализация на националистическите клишета относно миналото“.
Според авторите, сегашната инициатива опасно напомня този модел и възпроизвежда логиката на честването през 1981 г.:
„Авторите на новата инициатива тръгват по същия път, повтаряйки матрицата на грандиозното отбелязване на 1300-та годишнина на българската държава през 1981 г., което се превърна в апотеоз на тоталитарния режим и в идеологическо преддверие към престъпния „Възродителен процес“.
В заключение подписалите ясно формулират какво според тях е реалната нужда на обществото:
„Крайно време е да си дадем сметка, че онова, от което се нуждаем, са добросъвестни изследвания и открити критични дискусии по всички събития, лица и въпроси от миналото ни, включително спорните и болезнените“.
И добавят: „Положителната ни идентификация с българското и „авторитета на България в Европа“ не следва да се опират на елейни славословия, тържествени юбилеи и нелепи претенции за полулегендарна древност“.
„Истинската сила на обществото е в способността му зряло да осмисля своята история и да гради модерно настояще и бъдеще“.
Подписали отвореното писмо:
Александър Везенков – историк
Александър Малинов – историк
Ана Лулева – историк, етнолог
Анелия Манова – етнолог
Антон Венев – историк
Антоний Тодоров – политолог
Атанас Шарков – IT специалист
Бистра Николова Бонева – историк, медиевист
Благородна Филевска – историк, етнолог
Борислав Дичев – историк
Васил Дамянов – инженер и историк
Василка Танкова – историк
Велислава Петрова – културолог
Галя Вълчинова – историк, антрополог
Георги Ангелов – телевизионен водещ, журналист, филолог, преводач
Георги Зеленгора – историк
Гергана Дончева – етнолог
Детелина Тошева – антрополог
Деян Кюранов – философ
Димитър Атанасов – историк
Добринка Парушева – историк
Евгений Дайнов – политолог, историк
Евгения Троева – историк, етнолог
Емил Джасим – историк и учител
Иван Ценов – софтуерен инженер
Иглика Аврамова – музеолог
Илко Дренков – историк
Искра Шварц – историк, медиевист
Кети Мирчева – историк
Кирил Чуканов – историк
Кристиян Ковачев – историк
Лиляна Деянова – социолог
Лиляна Симеонова – историк, медиевист
Лина Гергова – етнолог
Маргарита Карамихова – историк, етнолог
Миладина Монова – антрополог
Мирослава Симеонова – историк
Надя Данова – историк
Нели Темелков – журналист
Николай Аретов – литературен историк
Николай Близнаков – социолог
Николай Кожухаров – икономист
Николай Куколев – историк
Николай Папучиев – литератор, етнолог
Николай Тодоров – историк
Орлин Събев – историк
Павлина Йосифова – историк
Петър Къдрев – историк
Рада Цанева – правозащитник
Росица Градева – историк
Румен Аврамов – историк, икономист
Румен Петров – преподавател по социални дейности
Светла Янева – историк
Светлозар Желев – историк, издател
Светослав Бацоев – счетоводител
Стефан Дечев – историк
Стефан Пейчев – историк
Стилиян Деянов – журналист
Стоян Антонов – историк, етнолог
Теодора Венедикова – издател
Теодора Драгостинова – историк, изследовател на честването на 1300-годишнината
Фани Аронова – журналист
Чавдар Маринов – историк
Чавдар Ценов – писател
Цеца Цветкова – историк
Юлия Златкова – историк
Явор Гърдев – режисьор
