За две от всеки три деца училищната тоалетна не е място за елементарна нужда, а източник на страх, срам и отвращение. Лоша хигиена, липса на уединение и усещане за опасност карат учениците да „стискат“ с часове – навик, който лекарите вече определят като пряка заплаха за здравето.
Близо 66% от децата признават, че избягват да използват училищните тоалетни, показва проучване на асоциация „Родители“. Тревожното е, че тази тенденция не се променя от години – още първите изследвания на Националната мрежа за децата преди десетилетие очертават същата картина.
Основните причини са добре познати: мръсни помещения, липса на топла вода, сапун и тоалетна хартия, както и врати, които не осигуряват елементарно лично пространство. В някои училища децата се сблъскват и с тоалетни тип „дупка в пода“ – напълно непозната и плашеща среда за първокласниците.
Последиците обаче далеч не са само психологически. Задържането на урина е сред водещите причини за уроинфекции при децата, предупреждават детските нефролози. Ако тези инфекции станат хронични, рискът от трайно увреждане на бъбреците и дори нужда от хемодиализа се увеличава значително.
„Почти всяко дете в училищна възраст, което постъпва при нас, признава, че не ходи редовно до тоалетна в училище“, посочват специалисти от детските клиники. Причините са сходни – неудобство, бързане между часовете, струпване на много деца.
През последните години все по-често се появява и още един фактор – насилието. Училищните тоалетни се превръщат в „невидими зони“, където се случват тормоз и конфликти. Експертите подчертават, че решението не е в камери, а в промяна на отношението – тоалетните трябва да се възприемат като част от училищната среда, а не като пространство извън контрола и грижата.
Проблемът с училищните тоалетни не е дребен битов детайл. Той е лакмус за това доколко училището успява да осигури безопасна, здравословна и достойна среда за децата – и доколко обществото е готово да го изисква.
