Работа уж има навсякъде – в обявите, в статистиката, в корпоративните отчети. Само че все по-често тя не е предназначена за реални хора. Комбинацията от „призрачни“ обяви за работа и масовото използване на изкуствен интелект в подбора на кадри превръща търсенето на работа в изтощителен и често безсмислен процес, особено за младите и по-малко опитните специалисти.
През 2024 г. около 40% от компаниите по света са публикували т.нар. „призрачни“ обяви – реклами за несъществуващи позиции. Целта им не е наемане, а създаване на илюзия за растеж, стабилност и корпоративен успех.
Това е сравнително лесен начин да се симулира развитие. И почти без риск.
Кой регулатор следи дали обявите за работа са реални?
На практика – никой. В резултат всяка компания може да проведе фалшива кампания за подбор без сериозни последици, отбелязва TechNews.
Но дори когато позицията е реална, кандидатите се сблъскват с втори, не по-малко сериозен филтър – AI алгоритмите за подбор на персонал. Хиляди работодатели вече използват изкуствен интелект, за да отсяват автобиографии и мотивационни писма още преди те да достигнат до човешки поглед.
Тук възникват трудните въпроси.
Как точно AI оценява една кандидатура? Може ли алгоритъмът да различи съществена грешка от незначителна? Или да прецени дали нестандартен кариерен път е недостатък или потенциал?
Паралелно с това социалните мрежи и професионалните форуми са пълни със съвети как да се „надхитрят“ ботовете – чрез ключови думи, шаблони и правилна структура на CV-то.
Както обобщава The Atlantic в своя статия по-рано тази година:
„Младите хора използват ChatGPT, за да пишат кандидатурите си; HR използва изкуствен интелект, за да ги чете; никой не бива нает.“
А дори кандидатурата да премине през автоматизираните филтри, следващата стъпка все по-често е интервю… отново с бот.
Все повече хора, търсещи работа, споделят, че преди няколко години поне са стигали до разговор с жив човек. Днес процесът е описван като демотивиращ, изтощителен и мълчалив – без обратна връзка, без отказ, без обяснение.
Така се оформя парадоксът на съвременния трудов пазар:
* от една страна, работните места изглеждат недостижими,
* от друга – работодателите продължават да се оплакват от липса на „подходящи кадри“.
Между тях стои система, блокирана между фантомни позиции и алгоритми, които филтрират не само неподходящите, но и потенциално ценните кандидати – докато работата остава… налична, но недостъпна.
