Европейският съюз продължава планираното постепенно спиране на вноса на руски газ до края на 2027 г., като това практически ограничава значително енергийното присъствие на Москва в региона. Очаква се решението да остави множество „зарязани“ инфраструктурни активи, включително газопроводите „Северен поток“ 1 и 2, които вече бяха сериозно повредени след саботаж в началото на войната в Украйна през 2022 г.
„Северен поток“ 2, струващ 11 милиарда долара, така и не бе сертифициран за експлоатация.
Все пак не липсват и спекулации, че цялата тази инфраструктура може да бъде възстановена при постигане на мирно споразумение между Украйна и Русия. Въпреки че преговорите се движат изключително бавно и без особени резултати, един въпрос се задава все по-често: Какво би означавало потенциално мирно споразумение за газовите доставки в Европа?
Отговор дава анализ на CNBC.
Възможно ли е възстановяване на газовите връзки?
Експертите се питат дали евентуален мир би позволил повторното включване на руския газ в европейския пазар и възстановяването на „Северен поток“. Това обаче би било спорно решение – като се има предвид инвазията на Русия в Украйна и усилията на Европа да намали зависимостта си от по-евтиния руски газ.
През 2021 г. руският газ покриваше около 45% от потреблението на Европа, докато през 2025 г. се очаква вносът да бъде едва около 13%. Всяко решение за възстановяване на доставките би разгневило Украйна и би срещнало опозиция от Полша, която настоява за демонтаж на газопроводите.
САЩ, Германия и политиката на газовите доставки
САЩ вероятно ще се противопоставят на възстановяването на „Северен поток“ – тъй като се стремят да увеличат доставките си на втечнен природен газ (LNG) в Европа и да ограничат руското влияние. Германия обаче, директно свързана с газопроводите и изправена пред високи енергийни разходи, може да прояви интерес към възобновяване на руските потоци.
Европейският съвет и ЕП постигнаха временна регулация за постепенно прекратяване на вноса на руски газ – пълната забрана за LNG внос ще влезе в сила в края на 2026 г., а за газопроводен внос – есента на 2027 г.
Може ли „Северен поток“ да бъде спасен?
Датската енергийна агенция разреши извършване на поддържащи дейности по „Северен поток“ в изключителната икономическа зона на страната, за да се предотвратят допълнителни изтичания на газ и корозия. Въпреки това тези дейности все още не са започнали, а разрешенията изискват редица условия – включително годишен план за съоръжението и мониторинг от агенцията.
Според експерти, цитирани от CNBC, частично повредените тръби могат да бъдат заменени, а здравите – да бъдат използвани без големи разходи. Възстановяването би струвало около 1 милиард долара, но технически е възможно. В момента обаче газопроводите не се поддържат активно.
Може ли Европа да използва руски газ отново?
Въпросът за възобновяване на покупките от Русия остава ключов. Капацитетът на единия газопровод „Северен поток“ би позволил доставка от около 27,5 млн. куб. м – което е максимумът, който Европа би приела. При промяна на властта в Русия Европа може да бъде склонна да започне да купува известни количества руски газ, но не и в предишните обеми, смятат експертите.
Според тях обаче не е за подценяване и факта, че някои европейски държави биха имали интерес да включат поне малко руски газ в енергийния си микс – за да не зависят изцяло от САЩ, тъй като руският газ е по-евтин.
Позицията на Русия
Дали Русия ще иска да продава газ на Европа е друг въпрос.
В момента Москва се е обърнала към Азия, засилвайки връзките си с Китай чрез газопровода „Силата на Сибир“. Така че дори ако се постигне мир с Украйна, експертите смятат, че възраждането на руските доставки не е реалистично в близко бъдеще.
