Коледа никога не е била само празник. Тя винаги е била и огледало на времето – на икономиката, на свободата, на ограниченията и на надеждите. От годините на дефицит и забрани, през несигурния преход, до днешната инфлация и дигитални покупки, начинът, по който празнуваме, разказва много повече от украси и подаръци.
По време на социализма Коледа официално не съществува. Поне не като религиозен празник. Държавата не я забранява с указ, но я изтласква до ръба на общественото пространство. Християнството е нежелано. Църквите са под надзор. Религиозните ритуали са допустими, но подозрителни. В училищата няма Коледа, има „зимни тържества“. Няма Рождество Христово, има Нова година. Няма Христос, има Дядо Мраз.
Дядо Мраз идва от Съветския съюз. С елха – да, но без религия. С подаръци – да, но без смисъл извън държавната рамка. Коледата е заменена от „светски празник“. Семейството празнува тихо. Ако празнува.
Портокалите са символ. Появяват се веднъж годишно и се помнят с месеци. Бананите са мит. Мандарините – късмет. Месото е „уредено“. Подаръците са практични, често еднакви. Не защото хората не искат да дават повече, а защото системата не позволява.
Социалистическата носталгия обича да разказва за „по-истинската Коледа“. За „по-чистите отношения“. За „по-малкото консуматорство“. Пропуска обаче дребния детайл, че изборът не е морален, а наложен. Когато нямаш какво да купиш, скромността не е добродетел, а принуда.
След 1989 г. Коледа се връща рязко. Понякога шумно, понякога хаотично. Църквите се пълнят. Религията отново става видима. Но заедно с нея идват и други неща – пазарът, рекламите, витрините, изобилието. Преходът носи свобода, но и несигурност. Едни празнуват повече, други по-малко.
Ето преработен и разширен вариант на този финален пасаж, с добавеното за пътуването, по-дълги изречения и по-мек, човешки завършек. Смисълът е запазен, но текстът „диша“ повече:
Днес Коледа е дигитална и мобилна. Пазарува се онлайн, подаръците пристигат с куриер, а все по-често самите хора пътуват. Семейства прекарват празниците далеч от родния град, понякога и далеч от страната – на топло, на море, в големи градове или на места, които преди бяха недостижими мечти. В дигиталния свят пътуването е по-лесно и по-сигурно – билетите се купуват за минути, маршрутите се планират предварително, а връзката с близките остава жива, дори когато си на хиляди километри. Коледа вече не е задължително около една маса на едно място. Тя може да бъде навсякъде, където човек реши да бъде.
Инфлацията неизбежно се настанява и на празничната маса. Хората броят, сравняват, отлагат, пресмятат. И въпреки това – изборът съществува. Можеш да празнуваш религиозно, можеш светски, можеш да заминеш, можеш да останеш, можеш и изобщо да не празнуваш. Никой не те следи. Никой не те „възпитава“. Никой не ти казва кое е позволено и кое – подозрително.
Религията вече не е забранена. Тя е свободна – както да бъде следвана, така и да бъде игнорирана. Това е разликата, която често се губи в соцносталгичните разкази за „по-тихи“ и „по-истински“ празници. Свободата не гарантира щастие. Не обещава уют, нито спокойствие. Но липсата ѝ гарантира лицемерие, мълчание и страх, прикрити като скромност.
Днешната Коледа не е по-чиста от онази. Не е и по-развалена. Тя просто е по-честна. С всичките си проблеми – инфлация, неравенства, умора, комерсиализация. Но и с нещо, което преди липсваше напълно – правото да решиш сам какво означава празникът за теб.
От портокалите „под щанда“ до онлайн количката има дълъг път. По него не всичко е спечелено. Но със сигурност не бива да забравяме какво е било наложено със сила, за да не го бъркаме с „по-добро“. Коледа не е била по-хубава, когато е била по-тиха. Била е по-тиха, защото е била наблюдавана.
И това е разлика, която си струва да помним – дори когато подаръците закъсняват, цените ядосват, а празничните планове се променят. Защото в крайна сметка Коледа не е нито в портокалите, нито в дестинациите, нито в количките за пазаруване.
Тя е в избора. А изборът, дори несъвършен, е нещо, което си струва да пазим.
Илияна Маринкова
