Коледните празници идват с усещане за уют, близост и споделени моменти. Те идват и с пълни маси. Ястията са много, времето е повече, а поводите да си сипем още една порция не липсват. Често обаче радостта от празника бързо отстъпва място на тежест, подуване и умора. Преяждането не е неизбежно. С малко внимание можем да се насладим на храната и на празниците, без да плащаме за това с лошо самочувствие.
Една от най-честите грешки е да не ядем почти нищо през деня, за да „компенсираме“ вечерта. Така обаче сядаме на масата силно гладни и губим контрол. Апетитът взема превес, а сигналите за ситост идват твърде късно. По-добре е да хапнем нещо леко по-рано. Това помага да се чувстваме по-спокойни и да правим по-добър избор.
Коледната вечеря не е надпревара. Когато ядем бавно, имаме време да усетим вкуса и да се заситим навреме. Разговорите, паузите и спокойният ритъм са част от празника. Те помагат и на тялото. Мозъкът има нужда от време, за да разбере, че сме се нахранили. Ако му го дадем, ще изядем по-малко, без да се лишаваме.
Много хора се чувстват длъжни да опитат от всичко. Това води до претоварване. Няма нищо лошо в това да изберем няколко ястия, които наистина харесваме. Малките порции носят повече удоволствие от големите чинии, изядени без мярка. Ако след това все още сме гладни, винаги можем да си добавим.
Алкохолът също играе роля. Той увеличава апетита и притъпява усещането за ситост. Често именно той ни кара да посегнем отново към храната. Чаша вода между напитките помага. Бавното пиене също. Наздравиците са част от празника, но не е нужно да са безкрайни.
Десертът често идва по навик, а не защото наистина го искаме. Ако вече сме сити, можем спокойно да го пропуснем. Ако много ни се яде, малко парче е напълно достатъчно. Удоволствието не е в количеството, а във вкуса.
След хранене е добре да се раздвижим. Кратка разходка помага на храносмилането и намалява тежестта. Тя ни помага и да излезем от цикъла „сядане – ядене – още ядене“. Не е нужно да спортуваме. Движението е достатъчно.
Най-важното е да не се обвиняваме. Празниците не са изпитание по дисциплина. Ако сме прекалили, това не е провал. Един ден не определя здравето ни. Важно е как се връщаме към нормалния си ритъм след това. Празникът трябва да остави хубав спомен, не чувство за вина.
