Японското правителство одобри рекорден бюджет за предстоящата финансова година, с цел да покрие разходите както за увеличаване на отбранителните средства, така и за нарастващите социални разходи, докато инфлацията продължава да оказва натиск върху икономиката.
Бюджетът от 122,3 трилиона йени (782 милиарда долара) за финансовата година, започваща през април 2026 г., включва около 9 трилиона йени за отбраната, тъй като премиерът Санае Такаичи се стреми да ускори мащабната модернизация на японската армия предвид обтегнатите отношения с Китай.
Министерството на отбраната посочи в брифинг документ, че „Япония се изправя пред най-тежката и сложна среда на сигурност от края на войната насам“ и подчерта необходимостта от „фундаментално укрепване“ на отбранителните способности.
В центъра на исканото финансиране са 100 милиарда йени за т.нар. SHIELD – крайбрежна отбранителна система, която ще използва дронове за отблъскване на потенциална инвазия от чужди войски. Япония се надява, че SHIELD (Synchronised, Hybrid, Integrated and Enhanced Littoral Defence) ще бъде завършена до март 2028 г., без все още да са обявени конкретните участъци от японското крайбрежие, към които ще бъде свързана.
Бюджетът от 122 трилиона йени се сравнява с 115 трилиона йени, поискани за настоящата финансова година до март, която също беше рекордна.
Разширяването на бюджета идва в момент, когато пазарът се тревожи, че големите разходни политики на Такаичи ще увеличат публичния дълг на Япония.
Япония вече има най-високото съотношение на дълг към БВП сред големите икономики, като се очаква то да достигне 232,7% тази година според Международния валутен фонд.
По-рано този месец парламентът одобри и допълнителен масивен бюджет, за да покрие стимулиращи разходи в размер на 21,3 трилиона йени, обявени месец по-рано.
Реакцията на пазара доведе до спад на стойността на йената, докато доходността на японските държавни облигации се повиши. Някои наблюдатели направиха паралел с кризата на британския облигационен пазар през 2022 г. по време на премиерството на Лиз Тръс.
Такаичи подкрепя големите държавни разходи като инструмент за стимулиране на икономическия растеж. „Това, от което Япония има нужда в момента, не е подкопаване на нашата национална сила чрез прекомерни мерки за икономии, а укрепване на националната мощ чрез активни фискални политики“, заяви тя на пресконференция миналата седмица.
В интервю за влиятелния бизнес ежедневник Nikkei, Такаичи подчерта своята ангажираност към фискалната стабилност на Токио, отхвърляйки всякакви „безотговорни емисии на облигации или данъчни облекчения“.
Текущият размер на бюджета вероятно няма да шокира облигационния пазар, пише Такахиде Киучи, главен икономист в Nomura Research Institute, в съобщение преди петъчното гласуване. Но той предупреди, че увеличаване до около 125 трилиона йени или повече би задълбочило „кризата на облигационния пазар, вече в критично състояние“.
Киучи отбеляза, че под управлението на Такаичи допълнителният бюджет бързо се е увеличил, достигайки 18 трилиона йени. „Финансовите пазари вероятно са на висока степен на внимание за подобно развитие. Ако падането на йената и цените на облигациите се ускорят поради размера на бюджета, това ще увеличи опасенията за неблагоприятни последици върху икономиката и живота на хората“, каза икономистът.
По-слабата йена повишава цените на вноса за бедната на ресурси Япония, която силно зависи от чужда храна, енергия и суровини за поддържане на икономиката си.
Такаичи дойде на власт през октомври с обещание да се бори с инфлацията след недоволство от нарастващите цени.
Друга предизвикателство за страната е застаряващото население, причинено от хронично ниски раждаемост и консервативен подход към имиграцията.
Проектобюджетът трябва да бъде одобрен от парламента.
