Равносметката е хубаво нещо: човек си дава сметка какво е постигнал, към какво се е стремял, но не му се е получило. Ако равносметката е честна, защото българите много обичаме да се хвалим. Склонни сме да вярваме и на конспиративни теории, стига да ни представят във величествена светлина.
Такъв е митът за "България на три морета" (Черно, Егейско, Адриатическо/Йонийско), който за някои хора е триумфален национален символ, показващ ни като световна сила в историята. Вярно, че България е имала излаз на тези морета, но реалният ѝ ефективен контрол е бил твърде кратък. Твърдението е повече клише за патриотизъм, но и знак за комплексирани хора.
Понякога български учени наливат вода в тази мелница на конспиративните теории. Проф. Николай Овчаров, който е известен предимно с разкопките на Перперикон, обича да хвърля „бомби“, които го правят популярен, но дали и научно обоснован?
Преди време той посетил храма на слънцето и светилището Пума-Пумке на културата Тиуака, където са запазени гигантските статуи на главния бог Виракоча и богинята на земята Пачамама. Там той открил близки черти между вярванията на инките в Южна Америка и древните народи на Балканите. Видял в Перу и Боливия останките от цивилизации, съществували в първо хилядолетие след Христа, разказва ученият.
Професорът видял гигантските статуи на главния бог Виракоча и богинята на земята Пачамама. Той наблюдавал уникално явление, при което при залез слънчевите лъчи минават през каменен портал и попадат върху свещения басейн на великата богиня. Такова символично оплождане на земните недра е открито в Източните Родопи при пещерата „Утробата“ на тракийската богиня майка, смята Овчаров.
Той изучава и първите паметници на инките при Куско и Мачу Пикчу. „Удивително е сходството с кръглите мавзолеи на Перперикон, открити преди няколко години“.
Звучи забавно, но и несериозно. Всеки човек добро въображение може да свърже дори не съществуващи прилики и факти, особено в далечни времена. Който не вярва да провери, както се казва…
Във военната доктрина на Путин пише, че светите братя Кирил и Методий са били в Крим като туристи и не те са измислили азбуката, защото древните руси вече я били създали, дори имали писменост. Именно древните руси били създателите на човешката цивилизация. Пълни глупости, но Кремъл ги тиражира. Спомнете си, че отново Путин заяви, че „славянската писменост идва в Русия от македонската земя“. И това ли е истина?
В България обаче има немалко хора, които му вярват.
В някои среди се шири мнението, че 15 от римските папи са били българи. Толкова е нелепо, че не заслужава коментар. Но защо, защо има хора, които така лекомислено се хващат на такива абсурди? Толкова ли са необразовани и направо прости?
По празници, свързани с исторически дати, на възстановките виждаме войводи и славни победители в битки и войни. Малко са обикновените хайдути и скромните поборници. А далеч не е точно така.
Митове изкривяват исторически моменти като битки на цар Калоян, Симеон Велики, Самуил. Нереални са твърденията, че Тервел е унищожил 190 000 перси от цялата 200-хилядна тяхна войска при Константинопол. Просто не е имало толкова многочислени армии. И редица други примери има.
Идеологически и политически манипулации се тиражират и до днес за Русия, като наш двоен освободител. Над 200 хиляди българи са загинали в руско-турските войни след 1821 г., по сведения на руски дипломати от онова време. Доста повече са от 17-19-те хиляди руснаци загинали във войната през 1877-1878 г. Редно е да знаем тези неща, което не омаловажава признателността ни към руските воини, но и към румънските, финландските, украинските, дори сръбските, участвали в същата война.
И още един фрагмент, който казва много. На 24 декември над 30 български медии съобщават „голямата“ новина: Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова имала рожден ден. Почитат Захарова, която многократно заплашва България и сипе всякакви обиди по наш адрес…
Същият ден е рождена дата на видни българи като Христо Попконстантинов, писател, Иван Хаджиниколов, революционер, Христо Станишев, прочут инженер, Христо Асенов, бележит поет… Нито дума.
Как се нарича това?
***
Обидата да си селянин
В разговорния или по-точно в уличния речник думата "селянин" се използва с негативно звучене. Близко е до "задръстен", "наивен", "будала".
От години пък се налага мнението, че демокрацията е съсипала и обезлюдила българското село. Според доц. Георги Бърдаров, демограф, географ, преподавател и писател, "има плач по изчезващото българско село“. По неговите думи урбанизацията не е феномен за България, тя е особеност за целия модерен свят. В страната ни има териториални, икономически и социални диспропорции. "Селото от нашите романтични представи няма да се върне, нито има смисъл да се връща. Тогава хората са живели много бедно. Селото ще се възстанови, но то ще бъде от нов тип, характерен за 21 век. В България вече има тенденция за завръщане към селото. Все повече млади хора, дигитални номади, предпочитат да живеят в спокойната, екологична обстановка на селата и да работят дистанционно“.
В последно време са много актуални предавания, в които се показват млади хора, които са получили образование и са имали успешна кариера в развити държави по света, но са избрали да се завърнат и да живеят в български села. Зрителят гледа и ахка: Я, колко е хубаво на село, романтично, че и супер бизнес може да се прави там!
Позитиви има, това е факт
- По-чист въздух спрямо града. Само че докато не запалят печките и камините през зимата. Тогава се извива черно-сив дим като облак над къщите. През пролетта и лятото е супер.
- Гората, планината и на някои места реката са на една крачка. Романтика и прегръдка с природата.
- Тихо и спокойно е, защото го няма магистралния трафик и препълнените с коли градски улици.
Да видим минусите
- Връзката с града е трудна на много места в страната. Автобусите са голяма рядкост.
- Получаване на медицинска помощ е непостижима мечта. Личен лекар се появява два пъти в седмицата и всички се нареждат пред кабинета. До града транспорт няма. В селата няма и аптеки.
- Селата са близо и дори в самата природа, но в тях няма паркове и градини, детски площадки и място за отдих.
- Училищата са кът, „напдисват“ се ученици, за да се запазят щатове за учители. Това води до спад на качеството на обучение.
- Къде да спортуват децата на село? Няма къде.
- Къде да научат чужди езици? Почти няма къде.
- Селските магазини предлагат малък асортимент от хранителни стоки, често със съмнително качество.
- Пътищата до селата, а оттам до близките градове са в окаяно състояние. Наливат се пари, крадат ги и пътната мрежа става все по-отчайваща.
- Престъпленията срещу възрастни хора не намаляват. Ефективността на полицията е незадоволителна.
- Да извършиш ремонт на селска къща е истинско предизвикателство. Няма строителни фирми, а нерядко собственици стават жертви на измамници. Държавата не ги защитава.
- Да отидеш на театър, децата на музикална школа, балет или рисуване, да обиколиш МОЛ-а за някоя дрешка – трябва ти кола. Постоянно ти трябва, защото с автобусите и влаковете положението е трагично. Но и пътищата са трагични. На втория месец ти писва.
- Повечето от младите хора, които от чужбина се връщат и избират да живеят на село, го правят по причини, че са привързани към корена си. Бизнесът в селата е много, много труден. Със селскостопанска работа малцина се захващат. Ако пък бизнесът потръгне, току виж се появили мутри, които налитат да ти вземат фирмата или да ти разрушат постигнатото. Полиция и прокуратура са далеч, заети са и помощ не чакай.
- Хубаво е на село: цветни лехи в двора, няколко кокошки, магаренце дори. Реалността е доста по-различна.
Статистиката показва
През 1987 година близо 70% от българското население е живеело в градовете. 30 на сто – в селата.
През 2024 г. около 74% е градското население, а 26 на сто – селското.
Към 31 декември 1946 г. населението на страната е 7 029 349 души. От тях в градовете са живеели 1 735 188 (24,68 %), а в селата - 5 294 161 (75,32 %).
Урбанизацията засяга и България. Случва се в три периода.
Първият е от Освобождението (1878 г.) до края на Първата световна война (1918 г.). Тогава населението на едва шест града надхвърля 20 000 души. Обявената през 1879 г. за столица София от малко селище се превръща в развиващ се бързо град. Другите големи български градове са Пловдив, Варна, Русе и Бургас.
В хода на обновяването на градовете са разрушени стари къщи, джамии, хамами (турски бани) и каменни чешми, които са с подчертано ориенталски облик. Този процес е отражение на желанието на българите да скъсат с миналото и да постигнат европейските стандарти.
Вторият период: от края на Първата световна война (1918 г.) до края на Втората световна война (1945 г.) - ясно се очертават териториалното разширяване на градовете и усилване на урбанизационните процеси поради засилената миграция на българи, чиито родни места са останали извън границите на страната съгласно клаузите на Ньойския договор (1919 г.).
През третия период от края на Втората световна война до началото на ХХI век градското население на България бързо се увеличава за сметка на селата. Процесът на концентрация на градски жители е особено бурен при социализма. Стотици хиляди селяни са привлечени в заводи и фабрики, а селските къщи и дворове са заменени с бетонни блокове. БКП въвежда ново административно деление и така някои градове стават центрове на окръзи. Възниква и т.нар. гражданство, което не позволява свободното преселване на хора от един град в друг като своеобразна форма на контрол не само върху миграционните процеси, но и върху отделната личност. Населението в селските региони намалява значително.
В края на социалистическото управление през 1989 г. в София живеят над 20% от градските жители и 15% от цялото население на България.
Избрахме тези две тези, защото трябва да се говори и пише за тях. Трябва да познаваме историята, за да живеем свободно в настоящето и да гледаме напред. Нямаме нужда от патос и фалшива гордост, нито от манипулативни теории за времето, в което живеем. Всичко е в нашите ръце. От нас зависи дали ще живеем добре или в облаци от носталгия и фалшиви теории.
Фрог нюз
