Преди 22 години в иракския град Кербала петима български военни губят живота си. Камион-бомба се врязва в база 'Индия', където са настанени българските войници. Загиват майор Георги Качорин, офицерски кандидати Антон Петров, Иван Инджов и Свилен Киров, а на следващия ден в Багдад издъхва от раните си офицерът от специалните сили Николай Саръев. Над 70 воини са ранени.
От разсекретения през 2014-а година "доклад за изясняване на инцидента" става ясно, че към датата на атаката – 27 декември 2003 г. база "Индия" е организирана като обикновен войскови лагер, с готовност за отразяване на атакуващ противник. Защитата на северния портал, водещ към вертолетната площадка, не е оборудвана така, както на главния портал на базата. Вратата в оградата е от винкелова конструкция, покрита с ламарина. Пред самата врата не е имало изкоп, както пред останалата част на оградата. Целта е била да се избегне маневрирането на автомобилите при стоварваните от американските хеликоптери товари. Този изкоп до деня на инцидента не е бил изкопан. От схемата за инженерно оборудване не става ясно дали са оборудвани укрития за защита на личния състав от минохвъргачен огън. Не са били показани документи за разполагането на личния състав по помещения. Къде са били спалните помещения, канцелариите, стаите за отдих, караулното помещение, помещението на групата за бързо реагиране и др., за да се направи оценка.
Аутопсиите на загиналите показвали, че липсват наранявания в областта на гръдния кош, от което се прави заключение, че пострадалите са били с бронежилетки. Основните поражения са в главата в следствие на ударната вълна от взрива и предизвиканите от нея стъкла и строителни материали. Докладът прави изводи, че е трябвало да се предвиди възможност за максимално ограничаване достъпа на техника към атакувания вход на база "Индия", нямало е автоматизирани бариери "тежък тип". Българите не са имали щабни офицери в щаба на полската бригадата, под чието командване сме били. Затова са констатирани "известни слабости в координирането на действията между щаба на полската бригада и българския пехотен батальон". Батальонът ни към онзи момент не е имал "достатъчно подготвени специалисти, финансови и времеви ресурси", за да придобива достатъчно разузнавателна информация. И затова е било затруднено провеждането на активни действия срещу лоялните на бившия режим партии и групировки.
"В Кербала платихме с кръв за липсата на опит", казва 22 години слез инцидента Христо Христов, който по онова време е бил заместник-командир на многонационална бригада и старши национален представител на Втори български пехотен батальон.
"Едно беше опита, който имахме в Косово и Босна и Херцеговина, друг беше случаят "Кербала". Тогава си научихме урока. Но светът се мени и самата техника и технология на войната се менят". Затова Христо Христов не смята, че бойните изводи от Кербала могат да бъдат валидни, принесени в съвременните условия за водене на война.
"Всеки опит си е в миналото и касае един период, до който модернизацията и бойната техника навлизат в нова ера. Никой не е очаквал, че дроновете днес ще са решаващи на бойнато поле, а не числеността. Промени се характерът на съвременната война. Командаването трябва да променя и характера на обучението".
Бившият ни старши национален представител на Втори български пехотен батальон в Кербала обаче отчита ролята на участието ни в Ирак в онези години, в които армията ни е оставила в далечната държава 13 загинали военни.
"Тяхната кръв не беше пролята случайно. Станахме членове на НАТО, благодарение на нашето участие в тази операция, доказвайки с делата си, че сме не по-лоши от колегите ни от НАТО, даже в някои отношения – и по-добри. Участието ни в Кербала показа на колегите ни от Америка, че сме превъзходни войници. Постоянно отдаваме почит и уважение към нашите загинали колеги".
"Кербало си е майката!" Така може да обобщим трагедията в база "Индия". Майките на загиналите никога няма да простят на началниците смъртта на децата си. "Нека Господ им прости, аз не мога", изрече майката на Антон Петров. Децата на Инджов и Качорин познават бащите си само от снимките. А техните бойни другари всяка година вземат "За почест!".
