Св. Анисия била родом от Солун. Родителите ѝ били богати, добри и благочестиви хора, които се грижели ревностно за нейното възпитание. Още от дете тя обикнала Бога повече от всичко земно, с усърдие изучавала Неговия закон и се стараела да изпълнява волята Му. Отличавала се с необикновен ум и красота и бързо напредвала във всички науки, радвайки родителите си.
Още в млада възраст обаче Анисия преживяла тежка загуба – останала сираче. Като единствена наследница получила огромно богатство: имоти, пари, златни и сребърни съдове, скъпи одежди, украсени със злато и бисери. Това изобилие не я зарадвало, а я уплашило. Тя добре разбирала, че богатството често води до гордост и отдалечава човека от Бога.
В молитва Анисия молела Господ да я упъти как да използва имането си за добро. Накрая взела твърдо решение – да раздаде всичко на бедните. Продавайки имотите си, тя не поставяла цена, а казвала на търговците:
„Помни, че се продава имот, който принадлежи на бедните и сиромасите. Дай справедлива цена, защото Господ обича справедливостта.“
С получените средства Анисия подпомагала бедни, болни и затворници. Тя не се ограничавала само с милостиня – прислужвала на болните, превързвала раните им, носела лекарства и ги утешавала с любов и грижа.
След като раздала всичко, Анисия заживяла в доброволна бедност. Дните си прекарвала в труд, а нощите – в молитва. Именно тогава тя изпитала истинска духовна радост и вътрешен мир, защото щастието не се крие в богатството, а в чистата съвест.
По онова време християните били подложени на жестоки гонения. Веднъж, на път за църквата, Анисия срещнала войник по време на езически празник. Той се опитал да я принуди да принесе жертва на идолите.
„Аз съм рабиня Христова и отивам на църква“ – кротко отвърнала тя.
След като отказала да се отрече от вярата си, войникът я убил с меч през 298 година. Дори езичниците укорили жестокостта му, виждайки убитата невинна девойка. Християните погребали тялото ѝ с благоговение и я почели като мъченица за Христовата вяра.
