Българският бизнес се изправя пред поредния административен кошмар броени дни преди Нова година. От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата става официално 1213 лева (620,20 евро), но истинският проблем е спешният порядък и новите изисквания на Националната агенция за приходите (НАП).
Съгласно Постановление №243 на Министерския съвет, всички работодатели, чиито служители получават под новия минимум, са длъжни да актуализират възнагражденията им и да ги впишат в Регистъра на заетостта в тридневен срок.
Проблемът е, че 1 януари е официален празник, а 3 и 4 януари са почивни дни, което оставя фирмите с фатално кратък прозорец за действие. Забавяне може да доведе до санкции от Инспекцията по труда.
Освен административната спешност, НАП въвежда и нови изисквания за Електронния трудов запис (ЕТЗ): всички записи за минималната заплата след 1 януари трябва да бъдат посочени в евро, дори ако плащанията се извършват в лева. Фиксираният курс е 1,95583 лева за евро, което прави минималната заплата точно 620,20 евро.
„Изменението може да стане с писмено съгласие между страните или едностранно от работодателя при увеличение“, уточняват от НАП. Това обаче не отменя нуждата от масово генериране на документи и подаване на данни в системата, която исторически показва нестабилност при пикови натоварвания.
За бизнеса това е двоен удар: увеличение на разходите за труд с над 12% спрямо досегашните 1077 лв. и принудителна административна мобилизация по време на празниците. За държавния бюджет мярката обаче е „златна мина“, осигуряваща по-високи постъпления от осигуровки още от първия месец на годината.
За въпроси относно прилагането на новите разпоредби институциите препращат към Министерството на труда и социалната политика, но опитът показва, че отговорите често закъсняват повече от законовите срокове за изпълнение.
