В навечерието на 2026 г. посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова отправи новогодишно послание. Под прикритието на празнични пожелания за мир, руската дипломация в София повтори познати пропагандни тези, които изместват от фокус основния факт – войната в Европа има конкретен агресор. Докато Русия продължава да отнема човешки животи в Украйна, посланикът на Русия в България представи Москва като жертва и да омаловажи причините за напрежението в Европа.
Митрофанова определи 2025 г. като трудна за руско-българските отношения и обвини страните от ЕС в „ескалация на военната реторика“, базирана на „измислена руска заплаха“. Това твърдение игнорира ключовия факт, че именно Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г. – война, която продължава вече четвърта година и включва масирани ракетни и дронови удари срещу украински градове, енергийна инфраструктура и цивилно население. Игнорира и факта, че именно Русия обяви България за неприятелска държава и именно федерацията продължава да атакува и тероризира ежедневно Одеска област, която е богато населена с етнически българи.
Военните мерки и реториката на ЕС са пряка реакция на тази агресия, а не нейна причина. След началото на войната Русия анексира украински територии в нарушение на международното право, разположи тактическо ядрено оръжие в Беларус и нееднократно заплашва с ядрен удар – действия, които подкопават европейската сигурност и обясняват засилената отбранителна позиция на ЕС
Посланикът твърди още, че не е имало „насрещен стремеж за диалог“. В същото време Москва системно отхвърля международни инициативи за мир, поставя ултимативни условия за преговори и настоява за признаване на завоювани със сила територии. Именно това блокира дипломатическия процес, а не липсата на желание от страна на европейските държави.
В изказването си Митрофанова защитава и тезата за „правотата на руската кауза“, без да споменава десетките хиляди жертви, милионите бежанци и документирaните от международни организации военни престъпления в Украйна. Премълчава и за украинските българи на фронта, за загиналите войници от българските села. Подобно премълчаване е част от по-широк наратив, който представя Русия като жертва, а не като държава-агресор.
Призивът за „връщане към конструктивно сътрудничество“ между България и Русия също остава без конкретно съдържание. След началото на войната именно Кремъл прекрати или замрази ключови икономически и енергийни отношения, използвайки доставките на газ и петрол като политически инструмент. Решенията на българското правителство в този контекст са реакция на реални рискове за националната сигурност, а не „прибързани и правно съмнителни действия“, както ги определя посланикът.
Новогодишното обръщение завършва с пожелания за мир и щастие – думи, които звучат в рязък контраст с реалната политика на държавата, която Митрофанова представлява. Докато войната в Украйна продължава, а заплахите към Европа не спират, подобни послания остават по-скоро част от пропаганден ритуал, отколкото искрен апел за мир.
Можехме да подминем поредните провокации на Русия и да ги оставим на празничния ден. Но не бива. Не можем да си позволим мълчание, когато украинци загиват в леглата си при поредната нощна руска атака. Когато деца остават без родители, родители – без деца, жени – без съпрузи, а майки – без синове. Не можем да мълчим и заради българите на фронта, които се сражават, заради етническите българи, загинали във войната, които никога няма да се върнат в домовете си.
Подминаването на лъжата днес означава съучастие утре. А истината – колкото и неудобна да е – е дълг към жертвите и към онези, които все още плащат цената на тази война.
По гробищата в българските села в Украйна се веят украински и български знамена. За падналите войници, които са и украинци, и българи. Децата в тези села танцуват български танци, пеят български песни. Правиха го и съвсем скоро – около коледните празници, традиция е. Не можем и не бива да предаваме тези деца. Нито с мълчание, нито с удобна неутралност, нито с подминаване на лъжата. Защото за тях България не е абстрактна политика, а обещание – че няма да ги забрави.
Илияна Маринкова
